Б ългарската асоциация на хазартните дейности (БАХД) излезе с позиция по повод предложените законови промени, които предвиждат забрана на рекламата на хазартни игри.
Ето и пълния текст на позицията:
От името на Българската асоциация на хазартните дейности изразяваме становище, което молим да бъде взето предвид при обсъждането на внесения ЗИД на ЗХ.
В придружителното към проекта на ЗИД на ЗХ писмо, адресирано до Председателя на Народното събрание, вносителите са отправили молба „законопроектът да бъде представен за разглеждане и гласуване съгласно установения за това ред“.
Установеният ред съгласно чл. 71, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание предвижда когато законопроектите се внасят от народни представители предварителната оценка за въздействие да е съгласно методологията, приложена към правилника, като „се прилага чл. 26, ал.1 от Закона за нормативните актове“. Тази референция задължава вносителите да зачетат принципите на „необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност“.
В рамките на календарната 2024 г. БАХД участва в множество дискусии, организирани от Министерство на финансите, Съвета за електронни медии, Националния съвет за саморегулация, неправителствени организации и такива, които обединяват интереси на своите членове в сферата на игралната индустрия.
Необходимостта от въвеждане на допълнителни мерки за ограничаване на рекламата, така че да бъдат защитени уязвимите групи се споделя не само от БАХД, но и от всички неправителствени организации в сектора. С оглед приложимото законодателство на ЕС, и по-специално Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD), която насърчава използването на саморегулиране и съвместно регулиране на рекламата, включително на рекламата на хазартни игри в контекста на Препоръката на ЕК от 14 юли 2014 г. относно "принципите за защита на потребителите и играчите на онлайн хазартни услуги и за предотвратяване на онлайн хазарта сред непълнолетните", (2014/478/ЕС), към настоящия момент е налице опит за създаване на саморегулативна мярка, която се материализира в подписания МЕМОРАНДУМ МЕЖДУ ЛИЦЕНЗИРАНИТЕ ОРГАНИЗАТОРИ НА ОНЛАЙН ЗАЛАГАНИЯ ЗА ОТГОВОРНА РЕКЛАМА НА ХАЗАРТНИ ИГРИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в сила за 2023 г. и 2024 г.
В допълнение към действащия Меморандум, лицензираните организатори са предложили на Националния съвет за саморегулация да гласува промени в Етичните правила за реклама и търговска комуникация на хазартни игри, така че да бъдат въведени ограничения по отношение на:
- Обявяване на размера на печалби и/или предметни награди, размер и брой на бонуси;
- Излъчването на телевизионна и радио реклама единствено в часовия пояс от 6,00 ч. до 19,00 ч., освен в рамките на 10 минути преди, след и по време на прякото излъчване на спортни събития и предаванията за тях;
- Позиционирането на реклама на хазартни игри върху дрехи, екипировка или продукти, предназначени за малолетни и непълнолетни лица;
- Забрана за участие в реклама на хазарт на лица, които: а) не са навършили 23 години; б) са герои и образи от филми или програми, чиято основна аудитория са деца; и/или в) са действащи журналисти – водещи на новини;
- Поставянето реклама на хазарт на външно изградени съоръжения тип билборд с в близост до 100 м. от детски градини и училища по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование;
- Всяка непряка, допустима реклама на хазартна игра да съдържа послание за разумно залагане (отговорна игра);
- Представянето на участие в игрите като важна част от начина на живот на отделния индивид, като заместител на социалните контакти и/или възможно решение на социални, образователни, лични и професионални проблеми, като алтернатива на заетостта, решение на финансови проблеми или форма на финансова инвестиция и благоприятно за социалния успех занимание.
В рамките на индустрията се разработват защитни мерки за въвеждане на ограничения за участие в хазартни игри, организирани онлайн. Следва да бъде отбелязано, че голяма част от хазартните организатори вече предлагат такива мерки на регистрираните си участници, но както и Меморандума, така и тези мерки нямат задължителен характер за всички организатори и не се спазват от тези, които не са подписали тези документи.
БАХД участва и в работата на Европейската асоциация за игри и хазарт (EGBA), където има възможност да участва в заседания с представители на неправителствените организации в държавите членки на ЕС в областта на хазарта.
При обсъждането на въпросите за вредите от хазарт и провеждане на социално отговорна игра, рекламата обичайно се поставя в ядрото на тази проблематика. В рамките на общностната съществуват модели в целия възможен спектър – от пълна забрана, до детайлни инструкции и наръчници за създаване и разпространение на реклама. За успешен модел по дефиниция се счита този, който е ангажирал вниманието на потенциално уязвимите групи с други занимания и като минимум ефект не е довел до повишаване на трафика към нелицензираните сайтове.
Опитът показва, че държавите, в които рекламата беше напълно забранена, или вече са отменили, или са обявили предстоящо отменяне на това ограничение.
Освен в Европа, тези базисни разбирани са възприети и в Съединените щати където онлайн игрите най-късно получиха разрешителни режими като следствие от невъзможността да се овладее нарастването на сивия сектор.
С предложението на вносителите да се забрани телевизионната и радио рекламата освен, че не е отчетен потенциалния ефект за разрастване на сивия сектор, самите телевизии и радиа не са посочени като заинтересовани лица, по отношение на които внесения ЗИД на ЗХ би имал пряко въздействие.
Предвид предстоящото Европейско футболно първенство телевизиите вече са планирали своите бюджети. Налице са сключени договори и поети ангажименти. Предвидимостта и стабилността са принципи, които вносителите спазват, така както разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗНА уговаря.
Отделно от това, по отношение на забраната за реклама в интернет следва да се има предвид, че ефекта от действието на подобна разпоредба ще засегне само местните юридически лица. Това ограничение ще има благоприятен ефект върху чуждестранните компании, с регистрации извън територията на Р. България, към които ще се пренасочат тези рекламни договори.
Считаме, че предложението на вносителите се явява необосновано и в контекста на Решение на ЕС С-347/09, според което „националната правна уредба (трябва) да позволява използването само на реклама, която е умерена и стриктно ограничена до необходимото за насочване на потребителите към контролираните мрежи за игра“. В допълнение, Решение C-410/07 на Съда на ЕС предвижда „рекламата да остане умерена и стриктно ограничена до необходимото за насочване по този начин на потребителите към разрешени мрежи за игра. За сметка на това тази реклама не може по-специално да има за цел да насърчава естественото влечение на потребителите към игрите, като стимулира активното им участие в тях, по-конкретно като представя игрите като обикновена дейност или им придава положителен образ, свързан с факта, че събраните приходи се насочват към дейности от общ интерес или още като увеличава привлекателността на игрите посредством примамливи рекламни послания, описващи бленувани големи печалби“.
Опитът сочи, че българският потребител на онлайн хазартни игри не проявява специално внимание и критичност по отношение на избора си да не залага в нелицензирани сайтове – от една страна и от друга страна, въвеждането на ограничения се оказва неефективно предвид технологичните възможности да се достъпват платформи чрез прокси адреси. В тази връзка, а и както сочи опита на други европейски пазари, ограничаването на рекламата води до увеличаването на активността на нелицензирани сайтове, което респективно намалява възможността на държавата да събира данъци и такси от хазартна дейност, както и да осигури защита на тези потребители.
Прави впечатление, че в ПРЕДВАРИТЕЛНАТА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО вносителите са посочили като основание за законодателната си инициатива ограничението на „разпространението на хазартните игри“ и „намаляване на тяхната популярност“. Този ефект, както опита показва, не се постига нито със забрана на рекламата, нито със забрана на дейността. Строгите регулации, въвеждане на мерки за лечение, за превенция, провеждането на кампании за отговорна игра, запазването на баланс за подпомагане на спортни клубове, провеждане на културни мероприятия, подобряване на социалната среда, … - това е посоката, в която е необходимо да се променя нормативната уредба.
Независимо от факта, че вносителите са предвидили създаването на нова Наредба с оглед разходването на вноските за социално отговорно поведение, в оценката е посочено, че не се налагат промени в други нормативни актове. В ЗИД на ЗХ вносителите посочват необходимостта от промяна на чл. 237 от Наказателния кодекс, част от Раздел II, Престъпления в отделни стопански отрасли, където се предвиждат санкции за убийство и улов без надлежно разрешение на едър дивеч; за убийство или улов на дребен дивеч без ловен билет, „както и онзи, който макар и да притежава ловен билет, убие или улови такъв дивеч в забранено време, в забранено място или със забранени средства“.
Очевидно е, че вносителите не са отделили нужното време да обърнат внимание на всички въпроси, засегнати групи и структурни промени, които ще се наложат при приемането на това предложение.
БАХД не споделя виждането на вносителите за това, че „промяната съответства на установените в националното и в европейското право принципи на защита на обществения интерес при спазване свободата на словото и недопускане на дискриминация“.
Настоящото предложение се внася без дискусия с индустрията, без публично обсъждане, без анализ на потенциалния ефект върху медиите и най-вече без обосновка за спешността, предвид избрания момент за внасянето: Два работни дни преди обявената парламентарна ваканция заради провеждането на новите парламентарни и европейски избори.
Предложените като изключения времеви рамки по отношение на влизането в сила, следва да бъдат мотивирани така, че да бъде разбрана извънредността на предвиденото влизане „в тридневен срок от обнародването (му) в „Държавен вестник“ с изключение параграф 1, т.2, който влиза в сила три години след обнародването му“.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
