Б лизо двайсет хиляди българи ежегодно губят битката с рака, каза министърът на здравеопазването в оставка Асена Сербезова. Тя участва в представянето на проекта на Националния план за борба с рака в Република България 2030.
През 2020 г. 2,7 млн. души в ЕС са диагностицирани с рак, като 36 000 от тях са в България. До 2035 г се очаква 24% ръст на смъртните случаи и ракът да се превърне във водещата причина за смърт в ЕС, ако не се вземат мерки. 100 милиарда евро годишно се очаква и да бъде икономическото въздействие на раковите заболявания в Европа.
Потвърдиха връзката между нитратите и рака
Това съобщи министърът на здравеопазването в оставка Асена Сербезова.
Днес в Министерски съвет бе представен "Националният план за борба с рака на Република България 2030". Той е изготвен след като през февруари 2021 г. ЕС прие Европейски план за борба с рака.
"Министерството на здравеопазването вкара почти максималния си ресурс, за да имаме този план", посочи заместник-министърът наздравеопазването Петър Грибнев.
В събитието участваха и представители на Българското онкологично научно дружество, Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българския зъболекарски съюз, Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, Българската генерична фармацевтична асоциация, Национална пациентска организация, Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания и дрМЗ вкара почти максималния си ресурс, за да имаме този план, каза заместник-министърът наздравеопазването Петър Грибнев.
Замърсяването е свързано с 10% от случаите на рак в Европа
Проф. д-р Асен Дудов, началникът на клиниката по медицинска онкология поясни, че прилагането на плана минава през четири етапа:
Превенция, като намаляване на тютюнопушеното, употребата на алкохол и засилване на здравословния начин на живот и провеждане на програми за ваксинация.
Като втори етап се предвижда ранното откриване на раковите заболявания, като се проведе скринингови програми за ранна диагностика на рака на гърдата, програма за ранна диагностика на рака на маточната шийка, за ранна диагностика на рака на дебелото черво, на рака на белите дробове и програма за ранното диагностициране на рак на простатата.
Третият етап, заложен в Националния план, е диагностика и лечение.
Четвъртият е качеството на живот, като се предвижда психологическа и социална помощ.
"Обединихме се общо 27 организации, с които съвместно работихме, за да можем да предадем на Министерството на здравеопазването експертни фрагменти по отделните стълбове на националния противораков план", добави проф. Дудов.
Евгения Александрова, председател на Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания, призова да се спре с широко разпространеното мнение сред диагностицираните с рак, които заявяват, че "да си болен от рак в България е все едно да те ударят с юмрук в челото".
"Трябват промени, за това да се захващаме за работа", добави тя.
Проф. д-р Галина Куртева, от Университетската специализирана болница за активно лечение по онкология, също сподели мнение, че все още не се прави достатъчно за подобряване качеството на живот на онкоболните.
Д-р Николай Шарков, председател на Българския зъболекарски съюз, отбеляза високия брой пациенти с диагностициран рак в устно-челюстната кухина .
"Трябва да се помисли именно за тяхната рехабилитация, тъй като проблемът е голям и се надявам това да бъде взето предвид като допълнение в програмата", призова Шарков.
След дискусията между членовете на Министерството на здравеопазването и редицата здравни експерти, Асена Сербезова се съгласи, че има нужда от разработване на препоръки за това как може да се постигне справедлив достъп и по-широко участие в клинични изпитвания и разработване на методология за сканиране на хоризонта и на процедури за оценка и приоритизиране на инвестициите и приложение на нови, иновативни лекарствени продукти, клинични практики и технологии на национално ниво. Всички тези цели са заложени и в разработения план.
