П редстои да разберем по какъв начин осигуровките на държавните служители ще влязат в бюджета, каза пред журналисти след заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) Божидар Божанов от „Демократична България“.
НСТС показа, че нашето предложение за реформа, за което настояваме от над година, а именно държавните служители да започнат да плащат осигуровките си, среща принципна подкрепа, включително от страна на управляващите, което е добър знак, допълни Божанов. Разбрахме, че те са припознали необходимостта от това държавните служители да започнат да плащат осигуровки и това най-вероятно ще бъде предложение като част от бюджета, каза той.
Мартин Димитров от ДБ посочи, че са поставили национална цел – три процента дефицит за 2026 г. и два процента и половина за 2027 г. „Истинска бюджетна криза имаше преди години и тогава десни правителства се справиха. Сегашните трудности не могат да се сравняват с предишни периоди“, обясни той.
По отношение на сектор „Сигурност“ - той не може да бъде изваждан от скобата от реформата, каза той. Ако се прави реформа, тя трябва да включва всички сектори, за да е честно, допълни Димитров.
Гълъб Донев коментира дали има предложение за замразяване на минималната работна заплата до 2028 г.
На днешното заседание на НСТС правителството, синдикатите и бизнесът изразиха различни мнения по законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и не постигнаха съгласие по отношение на осигуровките на държавните служители.
България е в началото на процедура по свръхдефицит, което налага предприемането на сериозни мерки, които не касаят само 2026 г., но и следващите поне пет години, каза Мартин Димитров при представянето на законопроекта. Осъзнаваме, че имаме много избиратели, които са държавни служители – високоинтелигентни и сериозни хора, посочи той. По думите му законопроектът цели да изравни положението на частния и държавния сектор. Той разясни, че се предвижда преходен период – за 2026 г. съотношението между личните вноски и вноските на работодателя да бъде 2% към 98%, за 2027 г. – 5% към 95%, като в рамките на седемгодишен период достигне 40% към 60%.
По думите на депутата държавните служители по Закона за държавния служител и Закона за съдебната власт са 61 200 души. По Закона за МВР и Закона за отбраната и въоръжените сили броят им е 70 200.
„Не приемаме това предложение“, каза социалният министър Наталия Ефремова. Тя заяви, че законопроектът не дава гаранция за запазване на доходите. По думите ѝ той не осигурява сигурност, че ще бъде гарантирана справедливостта за държавните служители.
Правителството, синдикатите и бизнесът не се разбраха за осигуровките на държавните служители
Ася Гонева от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) определи предложението като цинично. „Ако бяхте толкова загрижени за държавните служители, нямаше да предложите законопроект, без да сте помислили, че с него намалявате разполагаемия им доход“, коментира тя. „Не подкрепяме законопроекта“, обяви Гонева.
„Ако ще изравняваме права и задължения, трябва да го направим изцяло – каквото пише в Кодекса на труда, да важи и за държавните служители, заедно с класа за прослужено време“, коментира Атанас Кацарчев от Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. По думите му предложението на Мартин Димитров и група депутати се прави на парче.
Синдикатите коментираха, че държавните служители не са равнопоставени спрямо останалите работещи, тъй като не могат да работят на друго място и не могат да имат собствена фирма.
От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха принципна подкрепа, каза Добрин Иванов. По думите му законопроектът е стъпка в правилната посока, тъй като възстановява справедливостта и уеднаквява осигурителния режим за работещите в публичния и частния сектор.
Мария Минчева посочи, че Българската стопанска камара (БСК) смята, че държавните служители трябва да поемат сами личните си осигуровки. Според нея обаче БСК има резерви относно практическото реализиране на подобно предложение, тъй като в законопроекта на Мартин Димитров липсват разчети за финансовото му отражение върху бюджета на държавното обществено осигуряване. Тя добави, че трябва да бъде изготвена пътна карта за пенсионната система, за да се видят отделните елементи.
Васил Тодоров от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) каза, че неговата организация подкрепя предложението.
Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) заяви, че нейната организация също подкрепя законопроекта.
В дневния ред на заседанието на НСТС бяха няколко законопроекта.
