Д нес българската журналистика осиротя. Едва ли другояче можем да опишем загубата на Иван Гарелов. Дори определението "журналист" звучи твърде скромнo на фона на всичко, което той е дал на професията и публицистиката у нас като цяло през годините.
Вероятно по-точно би било да кажем, че e един от "бащите" на журналистиката, просто защото под неговата давност развитие е претърпяла не само тя, но и десетки, ако не и стотици наследници на перото или горещия стол като Бойко Василев и Елена Йончева.
"Аз не съм писател - всичко, което пиша, е плод на журналистиката, в него няма измислица", каза навремето Гарелов и припомни, че се е учил на професията от легендарния Хемингуей. "Най-важното е да си обективен и да имаш кауза. Оттам насетне се превръща в твоя съдба".
Факт е, че още когато не съществуваха социални мрежи, а зрителите следяха новините предимно от малкия екран, той бе човекът, който привличаше хиляди българи пред телевизора с репортажите си от най-горещите точки по света.
Обичаше да изследва най-значимите международни конфликти, без да се притеснява да споделя различни гледни точки и позиции, като го правеше и до самия си край.
Сред уникалните му постижения е и филмът му за Камбоджа след победата над червените кхмери, при който родният телевизионен екип е първият, който влиза в опустошената от геноцида на Пол Пот страна, както и този за гражданската война в Ливан, по време на който спасява и води у нас палестинско сираче на име Ахмед.
Въпреки редицата му документални продукции, то вероятно повечето от нас винаги ще го асоциираме с култовото предаване "Панорама" през 80-те и 90-те, в което интервюираше водещи политици и интелектуалци не само от България, а и от различни краища на света. Продължи да "гори" в журналистиката и след периода си в БНТ, когато след известен период се присъединява и към NOVA като директор на новините и актуалните предавания.
Можем да говорим и пишем много, но истината е, че Иван Гарелов просто е Иван Гарелов - име, което говори достатъчно само по себе си, без да са нужни излишни определения. А всъщност можеше и да е различно, защото сам признаваше, че е стигнал до телевизията случайно.
"Най-хубавите неща се случват случайно. Бях съвсем млад, когато написах пътепис за манастирите на Атон, публикуван в списание Паралели. Марко Семов, на който по това време му възложили да създаде редакция в БНТ, решава да покани няколко души, за които е убеден, че могат да пишат. И така идва поканата към мен и към още едно момче. Казваше се Кеворк Кеворкян", разказва Гарелов в подкаста на "24 часа".
На 15 юни 1968 г. е обявен стартът на предаването "Панорама". Той е репортер, но скоро след това става и негов водещ. И така 21 години. Прави интервюта с абсолютно всички български и световни политици, като незабравими ще останат интервютата му с Ясер Арафат, Шимон Перес, Ориана Фалачи, Андреас Папандреу, Константинос Мицотакис и много, много др (бе и невероятно ерудиран специалист по темата Гърция).
Не успява да убеди само един и до последно се шегуваше с този пропуск.
"Мечта ми бе да интервюирам Слободан Милошевич. На няколко пъти го провокирах, но щом чуеше, че съм от българска телевизия, винаги обръщаше гръб".
След края на периода си в БНТ, известно време не е на екран. Работи в "Инфорадио", а после води и играта "Вот на доверие" за няколко години. През 2000 г. се присъединява за известно време и в редиците на Нова ТВ. После продължава пътя си в други медии, а през 2011 година основава и годишните награди за телевизионна журналистика "Свети Влас".
Обичаше да казва, че в професията днес му липсват най-вече личности, които да поемат и водят битка за свободата на словото.
"Това е битка, която трябва да се води всеки един ден". Помагаше с опита си и съветите си на много от младите журналисти, израснали под давлението му.
В последните години се занимаваше предимно с политически пиар и пишеше книги. Изпод перото му са се родили 7 книги, сред които "Тук Хемингуей никога не е бил", "Гнездото на омразата", "Неизпратени писма до Маргарита" и много др.
В личен план, Гарелов преживя и изпрати две съпруги - от първата, Василка, която бе и студентската му любов, имаше две деца - Калина и Стефан, а с втората, журналистката от БНР Донка Стамболийска бяха женени в продължение на 46 години. Двете починаха в разстояние на година (2022-2023).
Месеци след това си отиде и един от най-близките му хора, момчето, което бе спасил в Ливан, д-р Ахмед Мелиджи. А малко след тях си отива и самият той. След инцидент край морето, докато работи върху новата си книга, пада и наранява главата си.
Първоначално е транспортиран в бургаската окръжна болница, където екипът се бори за живота му, а по-късно докаран и с линейка в София след консултация с неврохирурга, проф. Николай Габровски. Въпреки усилията на медиците обаче, на 3 септември почива. Отправя се нагоре, където го чакат любимите му жени.
"Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината", каза той по повод 80-годишния си рожден ден преди година.
Не доживя следващия, но остави след себе си огромно професионално наследство и много уроци за младите в журналистиката. Бпагодарим, Иване! И да ти е светло там горе!
Екипът на Vesti.bg поднася съболезнования на семейството и близките му!
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
