Цената на тока за бизнеса влезе в Комисията по ревизията

Н яма виновни за по-високите цени на промишления ток у нас. Това е заключението след драматично заседание на Комисията по ревизията на управлението през последните 5 години. В продължение на няколко часа депутатите изслушваха представители на независимата борса, държавния регулатор, АЕЦ „Козлодуй”, държавната ТЕЦ „Марица Изток 2”, електроенергийният системен оператор, НЕК и Министерството на икономиката, съобщава NOVA.

От думите им стана ясно, че вина за скока на тока на борсата носели високите температури през лятото, както и големия износ на електроенергия извън България. Заради това цените скочиха над 300 лева за мегаватчас и много предприятия понесоха загуби. Изчисленията са, че те възлизат на над 53 милиона лева само за 10 дни от 27 юли до 8 август.

„Цената на тока за износ е по-ниска от тази на електроенергията за вътрешния пазар. Това се отразява върху промишлените предприятия и върху всички учреждения, болници и ВиК дружества”, обясни Манолова.

Железопътните превозвачи може да спрат работа заради скъпия ток

„Българската енергетика в момента покрива дефицита на съседните и не съвсем съседни страни, в резултат на което българските фирми продължават да фалират”, заяви Румен Гечев.  

„За цената на тока по сегмент „Ден напред” - още от първата сесия, която Енергийната борса проведе на 19 януари 2016 г., цените и количествата се изчисляват по един и същ начин.Никога досега не сме имали оспорване на клиринговите цени и обеми и те са били съобразно офертите на борсовите участници”, обясни директорът на БНЕБ Константин Константинов.

Васил Велев: 37 млрд. евро капиталови потоци са изтекли от България за 11 години

За пазарните обединения Константинов каза, че те улесняват търговията на тока, но не се отразяват в цените на електроенергията. По думите му са един способ, който повишава автоматичността и улеснява начина на търговия за самите пазарни участници.

„Но пазарните обединения не влияят на обмена между две пазарни зони”, изтъкна Константинов. Той допълни, че този обмен е съществувал и преди пазарното обединение и съществува и след пазарното обединение.

Манолова: В Комисията по ревизия има получени сигнали за цените на тока

Пазарното обединение на енергийните борси между България и Гърция в момента има пазарен и свободен капацитет между 600-700 мегавата за всеки час, посочи изпълнителният директор на БНЕБ. Този обмен го е имал и преди това пазарно обединение, добави Константинов. „Пазарното обединение с Гърция, както и което и да е друго пазарно обединение, не влияе на цените, камо ли драматично”, изтъкна той.

Проектът за пазарното обединение на енергийните борси на България и Румъния е от няколко години. Това пазарно обединение се е забавило, защото първо е трябвало да се осъществи т.нар. „локално обединение” между четири европейски държави - Румъния, Унгария, Чехия и Словакия.

„За да бъде възможно нашето обединение, тези четири държави трябваше да се обединят с останалата част на Европа”, обясни Константинов. Той уточни, че това обединение е било забавено над 10 месеца. Но все пак вече е факт и по този начин дава „зелена светлина”, за да започне проектът на обединение на пазарните сегменти „ден напред” на двете борси да се случи по-скоро. Вече е утвърден график, по който на 20 септември ще започнат пазарните тестове на този проект. Те отнемат около месец. Това ще позволи през октомври да бъде организирана първата тръжна сесия на пазар „Ден напред” в режим пазарно обединение.

Проектът за обединение на пазара с Гърция е започнал много по-късно, защото до преди година гръцката борса не е имала работещ пазар „Ден напред”. След като този пазарен сегмент е заработил на гръцката борса, както и поради забавянето на пазарното обединение с Румъния, обединението на нашата енергийна борса с тази на Гърция се е случило на 11 май, припомни Константинов.

Специализираната прокуратура се заема със скъпия ток

„В крайна сметка целта е всички борсови пазари в рамките на Европейския съюз в сегмента „Ден напред” да бъдат свързани чрез т.нар. „пазарни обединения”. По този начин ще стане най-ползотворно и ефективното използване на т. нар. „трансгранични права за пренос”. Това е възможността на електрическата енергия да преминава двупосочно от една електрическа система в друга”, обясни още изпълнителният директор на БНЕБ.

Директорът на ТЕЦ „Марица изток 2” Живко Динчев обясни, че в момента централата работи на пълен капацитет. Той допълни, че за да бъде пуснат един блок е необходимо немалко време, както и средства. „Централата трябва да го реализира на пазара и да го изведе от консервираното състояние”, каза той.

В заседанието участват и представители на работодателските организации и АОБР.