Б ългарско изобретение може да намали сметките ни за ток. Идеята на изобретателя проф. дтн Венко Бешков, която е отпреди повече от девет години, да се прави ток от морската вода със специална батерия от горивни клетки, които да се захранват със сероводород като гориво, е напът да се превърне в реалност.
Енергиен експерт: Токът ще поскъпва, докато не се намери трайно решение за ТЕЦ „Марица-изток 2”
До края на годината се надявам първият пилотен модел на бъдещата инсталация за ток да бъде създаден в изкуствени условия в Института по инженерна химия - БАН, каза в интервю за БТА ученият, който е вписан в "Златната книга на Патентно ведомство на Република България" през 2009 г.
Той работи основно в сферата на опазването на околната среда - третирането на промишлени отпадъци и пречистването на отпадни води и газове. В резултат на това са разработени 17 различни технологии и методи, повечето от които са внедрени.
Пилотната инсталация за производство на ток от морска вода
Пилотната инсталация ще се монтира на територията на института и ще работи с изкуствено приготвени разтвори, които много наподобяват състава на морската вода, разказа изобретателят. По финансови причини изпитването на пилотния образец на инсталацията няма да стане с води от хиляда метра дълбочина. Качването на такава инсталация на кораб и изпитването й в дълбоките води на Черно море струва страшно скъпо, коментира ученият. Той разказа, че преди девет години по европроект е направена подобна експедиция с кораба "Академик" на Института по океанология и още тогава е доказано, че идеята е работеща, но тогава прототипът на инсталации е бил много по-малък от планирания сега.
Шефът на КЕВР: Токът за бита ще поскъпне
Бъдещата инсталация за ток от морска вода ще бъде монтирана на платформи, аналогични на тези за сондаж на нефт и газ. Платформата ще бъде поставена на място в морето с голяма дълбочина. По тръба ще се изпомпва вода до повърхността на платформата и ще се подава в инсталацията, за да се добива енергията. Генерираната електродвижеща сила ще се трансформира на самата платформа в променливо напрежение и то ще се предава по кабел, положен на дъното на морето, който ще бъде свързан с националната електропреносна мрежа.
Освен това енергията може да бъде използвана директно на платформата за получаване на водород, който съответно да се прилага по предназначение.
Разработката става още по-актуална с напредъка в използването на електроенергията в транспорта и навлизането на електромобилите.
Росен Христов отговори на шефа на КЕВР
Сметките за "морския" ток
Сметките показват, че от морска вода с дебит един кубичен метър в секунда може да се произвежда половин мегават електроенергия, разказа ученият. Оперативните разходи, които ще определят цената на тока от морето, са десетократно по-ниски спрямо реалната, а не субсидираната цена на електроенергията, произведена от атомната ни централа, каза проф. дтн Венко Бешков. Цената на тази екологична електроенергия е съпоставима с тази на произведената от ТЕЦ на природен газ и от въглищните централи. Като цяло, след включването на тока от морска вода в енергийния микс на България, се очаква това да доведе до значително понижение на цената на тока.
Предимството на метода на производство на ток от морската вода пред този от атомните и топлоцентралите е, че при тях процесът не може да бъде спиран. Докато при морската инсталация това може да стане по всяко време според нуждите, с което се решава проблемът с излишното количество произведена електроенергия, обясни ученият.
КЕВР прие нова Методика за определяне на цените за търговия с електрическа енергия
Съоръжението се предвижда да работи в автоматичен режим, но се налага да има и дежурни екипи, които да реагират при извънредни ситуации. Единствената опасност при евентуални природни бедствия е инсталацията да бъде разрушена, но тя не ползва никакви вредни химически вещества, които да нарушат екологичното равновесие, обясни ученият. Нещо повече - добивът на ток от морето дори облекчава екологичната обстановка, защото се черпи сероводород, поясни изобретателят. Подобна инсталация може да се монтира на близо 90 километра навътре в морето или на около 50 морски мили, каквито бяха и опитите ни кораба на академията преди девет години в акваторията на нос Галата, разказа ученият. Когато се черпи вода от дълбочина от 1000 метра, концентрацията на сероводород е достатъчна за производството на ток, допълни той.
Българският инвеститор в съоръжението
Целта на изграждането на прототип на инсталацията за добив на ток от морето е да бъдат убедени българските инвеститори, които вече са проявили интерес към изобретението, в икономическата изгода да вложат средства в бъдещото му производство, разказа изобретателя проф. дтн Венко Бешков, който не назова кой е потенциалният инвеститор по изрично настояване на фирмата. Той посочи обаче, че не става дума за компания от енергийния сектор, а за финансов инвеститор.
Колко и къде ще бъдат разположени бъдещите инсталации по Българското Черноморие, ще зависи от развитието на инвестиционното намерение, както и от решение на Министерството на енергетиката, Министерския съвет и Народното събрание заради мащабите на проекта и заради правата на държавата върху подземните и подводни богатства на територията й. Сложни ще са разговорите как новата чиста зелена енергия ще се впише в общия микс в контекста на предстоящото закриване на въглищните централи, строежа на нови блокове за АЕЦ "Козлодуй", прилагането на паро-газови централи, разсъждава за бъдещето на проекта си ученият.
Проф. дтн Венко Бешков не скрива, че при неблагоприятно развитие на проекта с българските инвеститори потенциален инвестиционен интерес към съоръжението за добив на ток от морска вода би имало от Турция, в известна степен и от Грузия. По принцип най-голямото находище на сероводород е в Черно море, по-малки са в Каспийско и Балтийско море, както и в района на фиордите около Норвегия, откъдето според учения също е възможно да бъде проявен интерес към българската инсталация за производство на ток от морска вода.
Житейският и научен път на българския изобретател
Проф. дтн Венко Бешков работи основно в областта на химичните технологии и биотехнологии в промишлени размери, опазването на околната среда и получаването на продукти от отпадъци. Сериозно приложение е намерило изобретението му, свързано с преработката на отпадъци от миннодобивната индустрия, от които се извличат злато и платина, както и няколко изобретения за получаване на енергия от сероводорода в Черно море.
Дело на проф. дтн Венко Бешков е биоелектрохимичното получаване на витамин С - тема, по която той е работил преди повече от 35 години, без обаче методът да намери практическа реализация. Една от последните му две заявки за патенти е за рециклиране на въглероден диоксид с получаване на органични химикали. Другата е във връзка с добива на енергия от сероводорода в Черноморските води.
Проф. дтн Венко Бешков е роден през 1946 г. в София. Баща му е електроинженер и е един от създателите на българската силова енергетика, като първият български трансформатор е негово дело, разказа българският изобретател. Проф. дтн Венко Бешков е завършил Химическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" с интерес към физико-химията. След това започва работа в Института по обща и неорганична химия на БАН, от който е произлязъл и сегашният Институт по инженерна химия, който проф. дтн Венко Бешков е оглавявал 20 години. Той е бил заместник-министър на околната среда в кабинетите на Димитър Попов и Филип Димитров, като този му опит е в основата на интересите му, свързани с опазването на природата.
В оформянето на всеки учен винаги има няколко личности, които са изиграли много важна роля в неговото развитие, за които човек си спомня с благодарност, разказа българският изобретател. За моя интерес към химията имат заслуга моите учителки по химия - госпожа Кюлева и госпожа Москова, спомня си проф. дтн Венко Бешков. Като студент в Химическия факултет сериозна роля за бъдещото му развитие имат проф. Иван Боянов Иванов и проф. Борян Радоев, които го насочват към Института по обща и неорганична химия, където под ръководството тогава на проф. Христо Бояджиев и проф. Димитър Еленков, известен учен в Химико-технологичния университет, българският изобретател продължава научното си развитие и достига сегашните резултати.
