Б ългарин откри нова близка екзопланета със скалиста повърхност, свръхземята Gliese 486b е разположена само на 26 светлинни години и е подходяща цел за потвърждение и анализ на атмосферата й от бъдещите космически мисии.
Статията за откритието е публикувана в престижното списание Science, а водещ автор е д-р Трифон Трифонов - астроном от Института по астрономия "Макс Планк" в Хайделберг, и възпитаник на Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", съобщи пресцентърът на висшето училище.
През последния четвърт век астрономите откриват хиляди екзопланети:
планети, които обикалят по орбита около други звезди. Но едва малка част от тях са доказано скалисти планети, т.е. с твърда повърхност и с маса от порядъка на масата на Земята.
Наскоро учени от консорциума CARMENES, включващ единадесет изследователски институции от Германия и Испания, са представили ново проучване, в което съобщават за откриването на нова скалиста екзопланета в орбита около близката звезда Gliese 486.
Звездата Gliese 486 /Глизе 486/ е разположена само на 26 светлинни години от Земята. Тя е звезда от типа "червено джудже", което означава, че е много по-малка и по-хладна от Слънцето.
Новооткритата планета е наименувана Gliese 486b /Глизе 486б/ и е 2,8 пъти по-масивна и около 30 процента по-голяма по размери от Земята, като обикаля около своята родителска звезда по кръгова орбита за едва 1,5 дни.
Поради екстремалната близост до своята звезда, Gliese 486b е силно нагрята до температури от около 430 градуса по Целзий. Повърхността на Gliese 486b вероятно прилича повече на Венера, отколкото на Земята - с горещ и сух пейзаж, осеян с реки от лава. Макар че Gliese 486b не е годна за живот, какъвто ни е познат на Земята, откритието има изключителна научна стойност, тъй като планетата вероятно е запазила част от първоначалната си атмосфера.
Ето защо системата Gliese 486 е идеалната цел за спектрални наблюдения със следващото поколение космически и наземни телескопи, отбелязва ученият.
Gliese 486b е една от малкото екзопланети, която може да ни помогне да узнаем състава на първичните планетни атмосфери и да се предостави важна информация за произхода и еволюцията на планетите от земен тип, посочва д-р Трифон Трифонов. Той разказва, че "резултатите ще ни помогнат да разберем в каква степен скалистите планети могат да задържат своята атмосферата, от какво са изградени и как влияят върху спектралното разпределение на излъчената от тях енергия".
Съавтор на публикацията е д-р Хосе Кабалеро. Д-р Трифон Трифонов и д-р Хосе Кабалеро са част от екипа на консорциума CARMENES, обединяващ единадесет научни институции в Испания и Германия. Целта на консорциума е да следи около 350 звезди от типа "червени джуджета", в търсене на потвърждения за наличие на маломасивни екзопланети в орбита около тях.
Откритите по този начин обекти ще бъдат най-вероятните първи цели за изследване от космическите телескопи на бъдещето, сред които космическият телескоп "Джеймс Уеб" на НАСА.
Д-р Трифон Трифонов е завършил Физическия факултет на Софийския университет като бакалавър, след което защитава и магистърска степен по астрономия и астрофизика към Катедрата "Астрономия".
Защитава докторската си степен през 2014 г. в Хайделбергския университет, след което е постдокторант в Университета на Хонконг, а от 2016 г. е част от Катедрата "Плането- и звездообразуване" към Института "Макс Планк" в Хайделберг.
В края на 2020 г. е отличен от Гьотингенската академия на науките с Наградата за млади учени в областта на математиката и природните науки за 2020 г. Д-р Трифонов поддържа активно партньорство с екипа на Катедрата "Астрономия" към Физическия факултет на СУ, като участва в изграждането на Студентската астрономическа обсерватория "Плана", а също партнира и в изследванията за галактиката М31, с подкрепата на проект към Фонда "Научни изследвания" на Министерството на образованието и науката.
Д-р Трифонов е и редовен гост на Кръжока по астрономия към Катедрата "Астрономия", а през 2019 г. получава грант към катедрата по Националната научна програма "Млади учени и постдокторанти" на МОН.
Най-мистериозната звезда в нашата галактика
Учените откриха възможни "портали" към отдалечени части на Вселената
