Трудов емигрант: Българинът е беден и лесно се лъже

Ф ренският президент Еманюел Макрон днес стартира обиколката си в три страни – Австрия, Румъния и България.

Според предварителната информация, главна тема на разговорите му с български и румънски политици ще бъде т. нар. социален дъмпинг, който извършват работници от тези страни във Франция, пише „Дойче веле” (Deutsche Welle).

Бизнесът: Не трябва държавата да определя минималната заплата

Неудобната истина за доходите у нас

Колко взима българинът и колко средният европеец

А във Виена Макрон ще се срещне със съмишленик - австрийският канцлер Керн, който също е против прилива на бедни източноевропейски работници в страната му.

AFP дава пример с онези приблизително 200 хиляди български и румънски международни шофьори, които са наети от фирми в своите страни, но работят на европейския пазар.

Като българи и румънци те взимат по 50 евро на ден, но ако бяха французи, австрийци или германци, биха изкарвали по 80 евро. Причина за тази разлика в заплащането е включително и Директивата на ЕС за командированите работници.

Пред ARD строителен работник от България разказва, че получава около 1500 евро на месец в Англия, като за сравнение брат му, който е инженер взима двойно по-малко в България.

Друг препатил нашенец, работил в чужбина, признава, че „българинът е беден и лесно се лъже.”

Макрон иска по-строги правила във връзка с Директивата на ЕС за командироване на работници.

Досега беше така: фирми от Букурещ или София получават поръчка от Париж или Кьолн, наемат работници и за определен срок ги командироват в Германия или Франция - за да изпълнят поръчката. Единственото условие е в Париж или Кьолн да получават валидната там минимална часова ставка.

Има обаче и един капан: осигуровките на работниците продължават да се плащат по законите в тяхната страна. А това означава, че така нает български или румънски работник излиза доста по-евтино на поръчителите в Германия или Франция. В резултат от това се подбиват цените на съответните трудови пазари, получава се социален дъмпинг, а работниците в Германия или Франция често пъти губят работните си места.

Йозеф Витке, председател на Съюза на електротехниците в Австрия, разяснява проблема: „Ние все още изпълняваме по-специализирани поръчки. Но когато става дума за елементарни работи по електроинсталацията - австрийски работници почти няма. В най-добрия случай - някой ръководител на бригада от чужденци.”

Ето защо Еврокомисията смята, че работници могат да бъдат командировани максимум за 24 месеца, а президентът Макрон настоява дори срокът да бъде ограничен до 1 година. Според него, онези работници, които искат да останат по-дълго, трябва вече да плащат вноските си във френската социална система.

„Това, което прави президентът Макрон в Румъния и в България, не е нищо друго, освен да продължи да заблуждава френското общество, че ако Директивата стане по-строга, това ще реши икономическите проблеми на Франция или на която и да е друга страна в ЕС. Така Макрон влиза в тона на дясната Марин Льо Пен – и това едва ли му дава повод за гордост. За съжаление той не е единственият европейски политик, който върши това. В Европейския парламент редица западноевропейски депутати са на същите позиции,” смята обаче румънският евродепутат Ренате Вебер.

Подбиването на трудовото заплащане е сериозен проблем. Не само в строителния сектор, но и в много други браншове: при хигиенистите, в кланиците, в грижите за възрастни, болни или безпомощни хора. В тези сектори работниците от бедни държави в ЕС като България и Румъния непрекъснато стават жертва на безскрупулна експлоатация от страна на български или румънски, но също така на германски и френски фирми.