П рокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се събира на редовно заседание днес.
По информация на NOVA Борислав Сарафов е подал оставка като директор на Националната следствена служба и се очаква това да влезе като извънредна точка в дневния ред на кадровиците.
По закон началникът на следствието е и заместник-главен прокурор. Преди дни стана ясно, че министърът на правосъдието Николай Найденов смята, че Сарафов трябва сам да се оттегли от поста, след като Висшия съдебен съвет отказа да образува дисциплинарно производство срещу него.
Кризата около Борислав Сарафов започна на 15 юни 2023 година, когато Висшият съдебен съвет отстрани Иван Гешев от поста главен прокурор след продължителни публични обвинения и скандали. На следващия ден Прокурорската колегия на ВСС избра Сарафов за временно изпълняващ функциите главен прокурор. Той пое поста в изключително напрегнато време, белязано от институционална нестабилност и ерозирано обществено доверие към прокуратурата.
Сарафов е роден през 1969 г. в София. Завършва право в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата му в съдебната система започва като следовател. По-късно работи в Националната следствена служба и във Върховната касационна прокуратура. През годините заема различни ръководни позиции в прокуратурата и следствието.
През 2017 г. е избран за директор на Национална следствена служба и за заместник главен прокурор. Името му стана широко известно покрай публичния конфликт с Иван Гешев през 2023 г., когато двамата взаимно си отправиха обвинения за натиск и злоупотреби в прокуратурата.
Заради политическата и институционална нестабилност в страната Сарафов остана на поста временно изпълняващ функциите главен прокурор, но натискът и протестите срещу него се увеличаваха.
Проблемите се засилиха през 2025 година, когато Народното събрание въведе промени в Закона за съдебната власт, с които се ограничи максималният срок за временно заемане на поста главен прокурор до шест месеца. Върховният касационен съд постанови, че тази промяна важи и за Сарафов, което означаваше, че неговите правомощия изтичат на 21 юли 2025 година.
Въпреки това, Сарафов отказа да напусне поста, твърдейки, че промените в закона нямат обратна сила. Това предизвика тежка институционална криза. Прокурорската колегия във ВСС взе неговата страна. А Върховният касационен съд и части от съдебната система оспориха легитимността му дори в Конституционния съд, който отхвърли искането за установяване на противоконституционност.
Вместо това КС постанови, че решението за избор на главен прокурор трябва да бъде взето от ВСС, но в същото време шестмесечният срок, постановен от закона, не противоречи на Конституцията.
В последствие прокурорската колегия на ВСС отново отказа да освободи Борислав Сарафов като и. ф. главен прокурор.
Политическите призиви за оставката му се засилиха, особено след победата на коалицията на Румен Радев „Прогресивна България“ на предсрочните парламентарни избори на 19 април. Реформата в съдебната система беше едно от основните обещания на Радев, а служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов заявяваше, че оставането на Сарафов е незаконно и подкопава правовата държава.
Иван Демерджиев дори постави ултиматум: „Днес е последният шанс за оставка!“. Постоянни протести пред Съдебната палата срещу Сарафов усилиха натиска.
На 22 април 2026 година, минути преди заседание на Прокурорската колегия на ВСС, Сарафов депозира оставката си. В официално изявление той посочи като причини неоснователния натиск върху прокуратурата, целенасочената очерняща кампания срещу него и желанието да спре дестабилизацията на институцията.
ВСС прие оставката единодушно и назначи Ваня Стефанова за нов временно изпълняващ функциите главен прокурор за срок от шест месеца. А Сaрaфов се върна на поста директор на Националната следствена служба, където мандатът му трябваше да продължи до края на 2027 г.
