314 лв. минимална работна заплата - на спешна среща с премиера Бойко Борисов бизнесът настоя възнаграждението на най-нискоквалифицираните служители да се изчислява по нов метод.
В момента минималната работна заплата е 460 лв. Според Кодекса на труда клас "Прослужено време" увеличава заплатите на работещите с поне 0.6% на година. Колкото до минималната работна заплата, идеята е да се въведе минимален и максимален праг, като минималният да бъде на равнището от линията на бедност, която към момента е под 400 лева.
Въпросът с отпадането на добавката за прослужено време остава отворен, а преговорите между бизнеса и синдикатите ще започнат наесен, в рамките на първото заседание на Тристранката след лятната ваканция. Това стана ясно след днешната среща на четирите работодателски организации с представители на правителството.
Идеята е да отпадне класът "прослужено време"
и да се въведе долна и горна граница на минималната заплата, като тя не бива да надвишава 40% от средната за страната. Против отпадането на надбавката са синдикатите, а на среща миналата седмица с профсъюзите кабинетът заяви, че няма да пипа клас "Прослужено време". Повод за срещата стана изказването на Валери Симеонов пред работодателите по-рано, че той е за отпадане на добавката. Самият Симеонов се извини по-късно и заяви, че е изказал личното си мнение. Вчера пък работодателите заявиха, че възпитаваме търтеи, а Кирил Домусчиев, като председател на КРИБ заяви, че страната се е превърнала в синдикална република.
За да не се стигне до социално напрежение,
заплатите на служителите в заварено положение ще се запазят на сегашните нива.
Синдикатите обаче заплашват с протести.
Министърът на финансите Владислав Горанов от своя страна заяви, че няма да се води сепаративен дебат за структурата, организацията на работната заплата, в това число и за класа, а той ще е в НСТС - Тристранката.
Да бъде или да не бъде клас прослужено време
Клас прослужено време скара депутатите
"Тази тема не стои на дневен ред пред правителството днес.
Това не ни е основният приоритет, много по-важни неща имаме да решаваме", коментира Владислав Горанов.
"Няма затворени теми за преговори и разговорите се за политиката по доходите, трудовоправните взаимоотношения и свързаните с тях, като диалогът се води в тристранен формат. Мястото на тези разговори е в тристранката, а не в двустранни сепаративни преговори", посочи председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев.
Министърът на финансите подчерта, че поводът за класовете събуди доста голяма дискусия, която не е била извеждана като приоритет в правителството на този етап.
„Разговорите бяха изключително конструктивни, защото обидите пред камери,
не е добрият вариант за социален диалог. Да седнем в тристранния формат - в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и да върнем нормалния тон за дебат. Ясно е, че има теми, по които никога няма да се разберат синдикати и работодатели”, каза Горанов.
Той заяви, че нито синдикатите, нито работодателите са против, че НСТС е начинът, по който да се решават споровете. „Прави лошо впечатление, че синдикатите и работодателите започват да взимат лошия пример от полиците за това как се води дебат. Помолихме ги да не взимат такъв пример”, обясни Владислав Горанов.
Следващото заседание на НСТС ще се проведе в началото на септември.
Неудобната истина за доходите у нас
Колко взима българинът и колко средният европеец
Големият проблем с ниските доходи у нас
„Вицепремиерът Валери Симеонов и Менда Стоянова
заеха позиция на страната на работодателите за отмяна на клас прослужено време. От друга страна Борисов се срещна със синдикатите и взе тяхната страна. Това, което се случи блокира социалния диалог, блокира работата на НСТС, където трябва да се вземат най-важните решения за икономиката и доходите. Казаха се много тежки думи между партньорите и за нас е непонятно как те вече ще седнат на една маса“, заяви по темата и Корнелия Нинова, председател на столетницата.
