И зкуственият интелект открива нови възможности за оценка на индивидуалния риск от инсулт, по-бързо разпознаване на мозъчносъдови инциденти и по-добра координация на лечението. Сред акцентите на кръглата маса „Изкуствен интелект и инсулт – от първите минути до новия живот“, организирана от Фондация „Съвет за мозъчно здраве“ преди Световния ден за борба с инсулта – 29 октомври, беше представянето на калкулатор за оценка на петгодишния риск от исхемичен мозъчен инсулт.
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов подчерта, че технологиите трябва да бъдат интегрирани в работеща система за здравна грижа.
„Технологията има смисъл тогава, когато е част от добре организирана система“, заяви той. По думите му най-добрият инсулт е този, който не се е случил, затова усилията трябва да започват с профилактиката и да продължават през острото лечение до дългосрочната грижа и възстановяването.
„Изкуственият интелект не може да замени организацията на здравната система. Той може да ни бъде полезен, но организацията трябва да изградим всички ние“, посочи Брънзалов. Той беше категоричен, че технологиите трябва да подпомагат медицинската експертиза, а отговорността за решенията да остане при лекаря.
Калкулатор оценява риска за следващите пет години
Д-р Михаил Петров от Клиниката по неврохирургия на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ представи онлайн калкулатор за оценка на вероятността от исхемичен инсулт през следващите пет години. Инструментът използва рискови фактори и изчислителен модел, разработен с помощта на изкуствен интелект и съобразен с българската популация.
„Инсултът има две страни. Едната е да се опитаме да спасим пациента, като възстановим кръвотока. Другата е да предпазим хората, преди изобщо да стигнат до нас“, обясни Петров.
По представените от него данни през последните три години в България са регистрирани ежегодно над 45 000 пациенти с исхемичен мозъчен инсулт. Въпреки възможностите на съвременното лечение, под 1% от пациентите достигат до механична тромбектомия.
Калкулаторът е достъпен на bezinsult.bg и позволява въвеждане на основни здравни показатели. Резултатът може да бъде обсъден с личен лекар или невролог, който да определи необходимите мерки за ограничаване на риска. Разработчиците предвиждат допълнително проследяване и усъвършенстване на модела.
„Времето е мозък“
Доц. Николай Велинов, началник на отделението по неврохирургия за възрастни и ръководител на ендоваскуларния център в „Пирогов“, акцентира върху значението на бързата диагностика и координацията между болниците.
Той представи дигитална платформа с изкуствен интелект, която анализира образни изследвания и уведомява специализираните екипи при съмнение за запушване на мозъчна артерия. Така екипът може да бъде подготвен още преди пристигането на пациента.
„Изкуственият интелект може да автоматизира рутинни процеси и да спести време“, посочи доц. Велинов. Той подчерта, че окончателните решения за трансфера и терапията остават в ръцете на мултидисциплинарния медицински екип.
Съоснователят на фондацията проф. Димитър Масларов обърна внимание, че инсултът е не само медицински, но и социален и системен проблем. Зад всяка статистика стои човек, семейство и здравна система, която трябва да реагира навреме. По данни, представени от него, в България продължават да се регистрират значителен брой случаи, въпреки усилията за подобряване на профилактиката и лечението.
Проф. Масларов подчерта, че времето е клиничен ресурс и че пътят до лечението започва още преди пациентът да стигне до болницата – с разпознаването на симптомите, спешния транспорт, образната диагностика и бързото решение за терапия. Според него достъпът до навременно лечение не трябва да зависи от местоживеенето. За преодоляване на регионалните различия са необходими по-добра координация между лечебните заведения, общи протоколи, специализирани звена и телемедицина.
Той акцентира и върху необходимостта от контрол на рисковите фактори, сред които високото кръвно налягане, тютюнопушенето, диабетът, нарушенията в липидния профил и предсърдното мъждене. Според него грижата не приключва с овладяването на острия инцидент: възстановяването е продължение на лечението, в което роботиката, виртуалната реалност, носимите устройства и дистанционното проследяване могат да направят рехабилитацията по-персонализирана.
Участниците в дискусията се обединиха около необходимостта от по-добра връзка между профилактиката, спешната помощ, специализираното лечение и дългосрочната рехабилитация. Изкуственият интелект може да подпомогне всяка от тези стъпки, но резултатът зависи от навременната реакция, координацията и медицинската преценка.
