В се по-често в новините гледаме репортажи за измрели пчели или риба. В някои случаи компетентните институции така и не дават ясен отговор каква е причината за това. Един от казусите даде повод на Васил Иванов и екипа на Разследване в Неделята на NOVA да се разрови и да хвърли светлина върху това какво предизвиква тези екокатастрофи.
Става дума за пещерската Стара река. В началото на май, под мост в село Исперихово, бяха открити 50-60 мъртви риби. Местни хора побързаха да обвинят за случая намиращия се на 10 км нагоре по течението завод „Биовет”, който произвежда ветеринарни медикаменти по биологичен способ, без използване на химически вещества. Предприятието има съвременна пречиствателна станция и притежава най-високите европейски екосертификати. Въпреки това, от РИОСВ моментално направиха проверка, взеха проби и установиха, че този завод, друг за биогориво, намиращ се наблизо, както и пречиствателната станция на града не са причинили измирането на рибата. Това се потвърждава и от факта, че на 8 км надолу по течението не е открита нито една умряла риба, а петдесетте мъртви са намерени едва на десетия километър – там където реката вече преминава през две села и обработваема земеделска земя.
Започват проверки на дружествата, работещи с отпадъци
Екипът на NOVA се зае да разбере къде е проблемът. Оказа се, че той е причината за измирането на пчели и риба в цялата страна и пряко застрашава живота и здравето на хората.
Ето какво разкрихме. Взехме няколко от мъртвите риби и ги изпратихме за анализ в няколко независими лаборатории, включително и в най-голямата и авторитетна немска лаборатория – „Юрофинс“ в Хамбург. Резултатите, които получихме седмица по-късно, бяха шокиращи. В мъртвата риба беше открито само едно отровно вещество – ДДТ. Това е изключително отровен препарат за растителна защита, забранен в Америка и Европа, в това число – и България, още през 70-те години на миналия век. От него всичко на полето умира – пчели, птици, селскостопански животни. Още преди 50 години е доказано, че голям процент от хората, консумиращи продукти, пръскани с ДДТ, заболяват от рак. А количеството ДДТ, открито в мъртвата риба, която изпратихме за изследване, се оказа огромно. Според учените, за да умре, е била достатъчна и 1/10 от откритата в нея отрова.
Тук изникна въпросът как и защо забраненият отровен препарат за пръскане на полето е попаднал в рибата. Към отговора ни насочи статистика на РИОСВ, според която всяка година откриват мъртва риба в същата река, на същото място през месеците април и май – период, в който земеделците пръскат най-усилено своите насаждения с препарати. Инж. Трендафил Велов, главен експерт в РИОСВ-Пазарджик, казва, че подобна статистика има за периода 2016 – 2019 г.
Тонове мъртва риба в р. Марица, замърсяването - 16 пъти над нормата
От разговори с местни хора разбрахме, че земеделците в района – и едри, и дебни, масово пръскат земите си с отровни, забранени препарати чрез тракторите си, които са оборудвали със системи за пръскане.
На случаен принцип избрахме 5 места в района и взехме проби от почвата, включително и от овощни градини – с ябълки, кайсии, череши. Занесохме взетата от тези места почва в лицензирана лаборатория в Пловдив, сертифицирана по всички европейски стандарти. Пет дни по-късно получихме резултатите. Оказа се, че и петте проби има ДДТ, и то 12 пъти над допустимата норма. Шефът на лабораторията не изглеждаше особено учуден от резултатите. Обясни, че макар и забранен, ДДТ е основна съставка в препарати с други имена, също забранени у нас, които се внасят контрабандно от Турция.
Мениджърът на лабораторията Мартин Зарбов обясни, че високата концентрация на ДДТ доказва, че насажденията са пръскани скоро, а не преди години. Допълва, че и друг път е установявано съдържание на ДДТ от проби в Пазарджишко. Зарбов допълва, че използваните от земеделците препарати не са произведени от фирми със сертификати. На етикетите на продуктите им пишело едно, а съдържанието всъщност се оказвало съвсем различно. Това означава, че стопаните може и да не знаят с какво всъщност пръскат културите.
Оказа се, че да се сдобиеш с отровен, забранен препарат от местна агроаптека е лесно. Човек от екипът ни от първи опит успя да си купи такъв. Продавачът се поинтересува единствено дали черешите, които ще пръскаме са за продаване или ние ще ги консумираме. И ни посъветва да не ги ядем и да изгорим опаковката на препарата.
Екокатастрофа в язовир „Пчелина”
Срещнахме се с местен земеделец в непосредствена близост до района, където беше намерена мъртвата риба. Той потвърди нашите разкрития, че в района масово се пръска със забранени отровни вещества, в това число и ДДТ. И внесе яснота за това как точно при пръскане, препаратът попада в реката и трови рибата.
„Има и съвестни стопани и те не са малко, но за съжаление има такива, които предпочитат ниската цена пред здравето на децата си”, казва пожелалият анонимност стопанин. И допълва, че опасните препарати струват наполовина по-малко от сертифицираните. Имало местни дилъри и организиран начин за снабдяване с отровните препарати.
„Един път в годината се осъществява доставка с лица, които внасят от Турция препаратите, като се заявяват количествата, необходими за годината. Може би малък процент от земеделските производители го използват поради незнание. Останалите го ползват съвсем умишлено. След като мине пръскането, техниката трябва да бъде почистена и подготвена за следваща употреба. Това се случва в най-близката река. Тракторът засмуква вода от реката, измива цистерната и я връща обратно в реката. В резервоара обаче остава част от химикала. Колко точно зависи от големината на пръскачката – при малките 2-3-5 литра, при големите – може и 20 литра”, казва още стопанинът.
Отровни пестициди в Карлуково, има ли опасност за местните
И тук изниква следният въпрос: Как така на практика никой не контролира с какво пръскат земите си местните земеделци? По закон това е задължение на Агенцията за безопасност на храните (БАБХ), в случая – на Областната дирекция-Пазарджик. В тази връзка, докато бяхме в района и правихме нашето разследване, подадохме сигнал именно до тази Областна дирекция, за да могат и те да извършат свое разследване. Ето го и резултатът, описан в следното официално писмо: „На територията на Община Пещера и Община Брацигово има 4 бр. селскостопански аптеки. При извършените внезапни проверки на посочените обекти не е установено съхранение и търговия с неразрешени в страната препарати за растителна защита.
През последните 5-6 години, при извършване на внезапни проверки по пазари, тържища и железарски магазини в двете общини, не са констатирани продажби на неразрешени продукти за растителна защита. При проверка на земеделски стопани в района на Община Пещера и Брацигово не са установени съхранение и употреба на неразрешени продукти за растителна защита.
Обработваеми площи с насаждения от рози и овощни градини се намират в района на с. Бяга, но провежданите в тях растително-защитни мероприятия не могат да бъдат причина за замърсяване на реката. При обследване на района не се установиха следи от употреба на продукти за растителна защита, разхвърляни празни опаковки от употребявани препарати за растителна защита”.
Срещнахме се с Петко Митев, шеф на Областната дирекция по безопасност на храните, подписал това писмо. С него беше и подчинената му Иванка Божилова, началник на отдел „Растителна защита”. Пред камерата на телевизията те признаха, че не са взимали проби от почвата. Извършили оглед на място, при който не открили изхвърлени опаковки от опасни препарати. Не намерили такива и в проверените аптеки. В края на това интервю Митев вече напълно споделяше мнението , че миенето в реката на трактори, пръскали с ДДТ, причинява отравянето на рибата.
Отцепиха района около бивш военен завод във Враца
Действията на чиновниците от БАБХ, отговорни за контрола на пръскането с отровни вещества, не учудиха особено шефа на лабораторията, където ние тествахме отровената почва.
И докато държавните органи спят, от Асоциация Растителнозашитна индустрия у нас научихме, че по техни данни 20% от използваните субстанции в земеделието ни са забранени и се внасят контрабандно. А показаното в разследването ни в района на Пещера и Пазарджик се случва в цялата страна. „Два основни елемента, според нас, биха помогнали. Единият е по-строгият контрол, т.е. агенции като БАБХ да разполагат с повече ресурс. Вторият е въвеждането на по-сериозни наказания за нарушителите”, каза Детелин Куцаров, председател на асоциацията.
Докато вносът и пръскането с незаконни препарати не се инкриминира, а институциите не заработят ефективно, всичко, което разследването ни установи, ще продължи да бъде масова практика в цялата страна. И всеки пети земеделски продукт на трапезата ни ще е отровен.
