А социацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) предложи мерки за подкрепа на икономиката за справяне с отрицателните последици от мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19, отключили тежка световна икономическа криза.
Предлагат се промени в нормативни актове - за реално оказване на подкрепа на заетостта и доходите на работещите хора чрез трансформиране на мярката 60/40 в 60/0, безпрепятственото движение на стоки и товари, насърчаване на туризма, подкрепа за малкия бизнес и самонаетите, подкрепа на допълващите образователни дейности, мерки за подкрепа на фиска и други", се казва в официална позиция на асоциацията.
"АИКБ настоява да бъдат направени изменения и допълнения в Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, така че държавата реално да поеме 60 на сто от осигурителния доход на работника, чието работно място е застрашено поради кризата, и това да е всичко, което нетно неработещите получават като обезщетение. Това ще преодолее неотстранимите по друг начин дефекти на т.нар. мярка 60/40.
А тя е „така наречена“, защото реалното разпределение на подкрепата на нетния доход на неработещите работници бе 23/77, а след като държавата пое част от осигуровките, реалното съотношение в нетния доход на ползвателите би бил държава/предприятие 38/62 (само 38% от държавата предвид обратното плащане на осигуровки и данъци и цели 62% от неработещото предприятие).
Данните до момента доказват, че механизмът е неработещ и по-малко от 1% от предприятията са заявили желание да го ползват, докато броят на регистрираните безработни е в пъти повече от тези, които разчитат на тази подкрепа, за да запазят работата си.
Предложението на АИКБ е държавата да изплаща за срок до 3 месеца директно на работниците, чийто работни места са застрашени, обезщетения, които така или иначе дължи при това до 12 месеца при настъпването на безработица.
Моделът 60/0, който АИКБ предлага, вече е доказал пригодността си и се използва успешно в страните от ЕС и ОИСР. Така биха се отстранили двете очевидни грешки, правещи мярката неработеща и водещи до стремглав ръст на безработицата.
Първа очевидна грешка е сбърканата цел - неработещите хора да живеят по-добре от работещите, като получават същия доход, но без да работят! Втората очевидна грешка е, че за това трябва да плати (62% от нетния доход на работника) предприятието с пари, които няма, защото е лишено от приходи поради забрана за работа.
Сред едно от най-важните предложения на АИКБ е прекратяването на задължението за заплащане на такса за битови отпадъци и данък “Сгради” за затворените обекти и предприятия за периода, в който са прекратили принудително дейността си. При прекратена дейност не се генерират отпадъци, както и не се ползват услуги от общината.
Освобождаването от тези плащания при липса на дейност ще спомогне за намаляване на и без това влошеното финансово състояние на засегнатите фирми. Асоциацията на индустриалния капитал в България предлага изплащане на извънредна еднократна безвъзмездна помощ от 1000 лв. за самонаети и микропредприятия с до 9 заети.
Подобна мярка представлява изпълнение на конституционното задължение на държавата, а същевременно би довела до навременна помощ на голяма група хора, които са лишени от възможността да извършват трудова или стопанска дейност.
Разходите за подобна мярка биха стрували на държавата при оптимистичен сценарий 171 млн. лв. и 278 млн. лв. при песимистичен сценарий. В първия вариант от нея биха се възползвали 170 995 микро компании, а при втория - 277 798. Подобни мерки бяха въведени вече в Гърция, Италия и Хърватия и други.
За сферата на туризма асоциацията препоръчва да бъдат въведени мерки като облекчено издаване на визи на основните групи туристи на място при пристигането им в България, разрешаване на дейността на малки семейни хотели и ресторанти при стриктно спазване на отстояния и изискванията са безопасност, освобождаване от плащания за наеми на неработещи обекти.
Сред другите предложения са масирана маркетингова кампания за представяне на страната ни като туристическа дестинация, механизми за насърчаване на вътрешния туризъм в т.ч. посредством предоставяне на ваучери за здравна превенция и рехабилитация на работници и служители в размер на 720 лв. за една календарна година за отдих в България (по модела на ваучерите за храна).
Въвеждане на електронни товарителници и възможността логистичните бази да станат продължение на въведените както в ЕС, така у нас „зелени коридори“ са двете мерки са осигуряване на безпрепятственото движение на стоки и товари, които АИКБ е записала в предложението си към тристранния съвет.
Според асоциацията, логистичните бази са от изключително значение за поддържането на обществените функции и за времето на извънредното положение те трябва да се разглеждат като обекти от критичната инфраструктура на страната.
Сред другите мерки на Асоциация на индустриалния капитал в България са замразяване на заплатите в публичния сектор на равнището от 2019 г. и редуцирането на публични разходи, свързани с покупки на вносни стоки, които не са свързани с COVID-19.
За АИКБ още сега трябва да започне разработване на програма за излизане от кризата, като се набелязват мерки, които ще трябва да се прилагат след вдигането на извънредното положение.
От влизането в сила на извънредното положение Асоциацията на индустриалния капитал в България е най-активната организация, която не спира да работи както за повишаване на информираността и възможностите на своите членове за осигуряване на необходимата здравна сигурност в предприятията, така и за смекчаване на негативните последици за българската икономика", пишат още от АИКБ.
