Н апрежението по границата ни с Турция ескалира. 1500 души на пътя между Истанбул и границата, още 500 души на автогарата в Одрин и 4000 души неясно къде в Истанбул. Бежанците сами пресмятат колко са, но казват, че сами не могат да си помогнат. Не искат нито храна, нито вода, само да влязат в Европа – по-справедлива, каквато си я представят,разказва репортерът на Нова Велина Сашева от Одрин.
Бежанците твърдят, че идват от Сирия и отиват към Германия. Събират се до пътя, за да бъдат по-близо до границата и до Европа. Палят огън, събират съчки докато децата им плачат.
Ахмед гледа двете си деца сам. Едното е на 3 години, а другото – на 6 години. Преди 2 години жена му загинала във войната. От тогава не работи и иска друг, европейски свят. „Мога да работя в която и да е страна от Европа, мога,например, да правя пица”, твърди той.
Още по тъмно Йофа е излязла от постелката, която има за дом и търси ток да зареди телефона си. Води екипът ни „вкъщи”- при децата. „Всички хора искат да си тръгнат от тук, аз искам в Германия, защото мъжът ми е там”, сподели тя.
Бежанците се целят в Германия, Холандия, Швейцария и Англия. Там имало развита икономика. Почти нищо не знаят за България, била в списъка с „по-скоро не”. Като Гърция. А Турция намират за несправедлива.
„Когато работя, получавам 30 лири. Когато работи турчин, получава 100 лири. Като отида в болница, не ме приемат”, твърди Мохамед.
От четвъртък бежанците са на гладна стачка, но въпреки нея, има опашки за храна. Носят я от „Червения полумесец”. Жандармерията също е на пост. За да не допусне тълпата да тръгне пеша към ЕС.
