София дължи част от облика си на страшна трагедия

Б омбардировките над София през Втората световна война са едно от най-големите нещастия, сполетели града през цялата му история. Между есента на 1943 г. и пролетта на 1944 г. повече от 2000 души загиват, централната част на българската столица е разрушена, а някои исторически сгради и улици се изгубват завинаги.

Първата бомбардировка над София е още на 6 април 1941 г., когато югославски самолет атакува западните части на града, убивайки осем души.

След осем месеца България обявява война на Великобритания и САЩ. Това решение като че ли остава незабелязано за съюзниците, защото е по-скоро символичен акт. Истинските проблеми на София започват две години по-късно - на 14 ноември 1943 г.

91 самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, близо 200 други са ранени. След десетина дни над София прелитат още 60 самолета, които разрушават 87 сгради. Следват бомбардировки през около 10 дни. Те са част от операция “Приливна вълна” срещу германските съюзници на Балканите.

В две такива атаки през януари 1944-та в София загиват поне 500 души. И почти толкова сгради са разрушени. Една от бомбите попада и върху къщата на писателя Иван Вазов.

На 30 март 1944 г. в небето над града прелитат 370 самолета. Сякаш железен килим, широк 2 км покрива слънцето над българската столица. Около 200 души намират смъртта си. Някои от - тях под руините. Повече от 3600 постройки са сравнени със земята.

Напълно унищожена е Градската библиотека на София заедно с 40 хил. тома книги. Силно засегната е сградата на Народния театър. Изпепелени са църкви и храмове на различни изповедания. Сред тях са православната църква от ХІ век “Свети Спас”, католическата катедрала “Свети Йосиф” и голямата Софийска синагога. В пепелищата на бомбардировките изгарят както юдейската библиотека с безценни средновековни трудове, така и Духовната академия и купола на православния храм вграден в нея. Целият център на София е срутен. Сгради архитектурни шедьоври, магазини и домове – всичко е разрушено.

Народното събрание, Българската академия на науките, Централната баня, Етнографският музей и Александровската болница също са ударени. На 17 април 1944 г. още 350 бомбардировача прелитат над София. Нови 749 сгради са срутени или опожарени.

Ефектът на нападенията е налице. Жителите на София страдат. Губят своите близки, лишават се от покрив над главата си, треперят от страх и в очакване на поредната бомбардировка.

350 хил. души напускат панически града, търсейки спасение в провинцията. Материалните щети са огромни. Правителството е принудено да започне тайни преговори с англо-американските съюзници. По време на разговорите атаките са спрени, но след провала на разговорите в Истанбул и Анкара бомбардировките започват наново.

Днес мнозина смятат, че въпреки погрома положението е могло да бъде и по-страшно. Хиляди хора и сгради са спасени от атаките на противника заради ожесточената съпротива на българските Военновъздушни сили. Защитниците на София отклоняват част от атаките и свалят голям брой вражески самолети.

След бомбардировките войници, студенти и граждански доброволчески отряди разчистват развалините. Заедно с отломките на войната изчезват завинаги и някои сгради и улици. Центърът на София е прекроен и преустроен. Градът успява да се съвземе от ужаса и да изгради наново своя облик.

Няма застраховка, която може да върне времето и да промени историята. Днес част от облика си София дължи дори на страшната участ, сполетяла я през онези злокобни години.