С ветовното изложение в Париж е дало много на света. На този прословут панаир френската столица дължи днешния си символ, а българската столица - своя герб. Айфеловата кула е издигната именно като входна арка за изложението през 1889 г. След още 11 години Световното изложение в Париж става повод и за раждането на герба на София.
Историята започва от кабинета на столичния кмет Христо Попов през 1900 г. с една телеграма от Париж, изискваща образец от герба на София, за да бъде окачен в тържествената зала на Всемирното изложение. Българската столица обаче няма герб. Градоначалникът Попов спешно събира в канцеларията си директорите на Рисувателното училище и на Народния музей - Иван Мърквичка и Вацлав Добруски.
На срещата присъства и един от най-талантливите ученици на Мърквичка - 25-годишният Харалампи Тачев. Именно на него е поставена задачата да изработи герба.
Замисълът на герба е разкрит в спомените на Тачев: "Установих формата на щита и го разделих на четири полета, като в горните две сложих сюжети, изказващи името на града, а отдолу други характерни сюжети.“
На шефското място, както той самият се изразява, е профилът на римската императрица Юлия Домна. В народното съзнание тя се е превърнала в богинята - покровителка на града Улпия Сердика. Защитница срещу нашественици и природни бедствия.
До нея е поставен друг символ от древността - църквата "Света София". Издигнат през IV век на най-високия хълм по онова време, храмът е за прослава на Божията Премъдрост. Светиня навеки свързана с българската столица и съвременното й име.
В долното дясно поле Тачев поставя стилизиран образ на планината Витоша - вековен свидетел на историческите събития, белязали раждането и възхода на града. В левия ъгъл има сюжет от древна монета, изобразяваща статуя на Аполон Медикус под златен балдахин. Този елемент трябва да напомня за лековитите минерални извори край София и първопричината за възникването на първото селище в района.
Лъвът, който художникът добавя в центъра на герба, е копиран от медальон, открит във Велико Търново. Той е символната връзка, приемствеността между старопрестолния град и младата столица.
Цветният щит с петте композиции е увенчан със зидова корона, каквато имат право да носят само градските гербове.
Княз Фердинанд много харесва герба и го утвърждава. Княжеският указ е подписан на 29 април 1900 г. и така гербът на София гордо представя българската столица на Всемирното изложение.
Популярният и до днес девиз "Расте, но не старее" е добавен 11 години по-късно по предложение на тогавашният помощник-кмета Ради Радев.
През 1928 г. от двете страни на щита са сложени лаврови клонки.
През годините на социализма елементите са стилизирани, цветовете променени, а най-отгоре се появява и петолъчка.
Историята завършва отново в кабинета на столичния градоначалник. Датата е 7 ноември 1991 г., а кмет на София по това време е Александър Янчулев. Той подписва заповед официалният герб на града да бъде възстановен във вида му от 1928 г.
