Г еорги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Учи в Първа мъжка гимназия и в свободното си време продава вестници в будката на баща си.
След като завършва гимназия през 46 започва да следва индустриална химия в Софийската политехника. Едва на 19 години, докато е все още студент, се разболява от туберкулоза, което го принуждава да прекара много време в болници и санаториуми. Именно тогава от скук започват първите му крачки в литературата.
Видео, посветено на Марков, от канала "Портретъ" във Vbox7.com ни разкрива повече за живота му.
Първата му книга - „Цезиева нощ”, криминално-приключенски роман излиза през 1957 г. Книгата макар и да става бестселър бива атакувана от родните-критици като сензационно булевардно четиво. Въпреки критиките Марков не се отказва от писането и през следващите години на бял свят се появява и романът „Победителите на Аякс“ , както и два сборника разкази и новели публикувани през 1961. А година по-късно издава романа „Мъже“, с който спечелва годишната награда на Съюза на Българските Писатели и впоследствие става негов член.
През 60-те години Георги Марков продължава да се отличава като един от най-талантливите млади български автори с новели като „Портретът на моя двойник“ и „Жените на Варшава“ . Също така през 1969 става съавтор на легендарния телевизионен сериал „На всеки километър“
Когато е на върха на своята слава и популярност, започва да се сблъсква с партийната цензура, която не допуска издаването на неговия роман „Покривът“. Пише и редица пиеси, повечето от които са свалени от сцената защото са твърде критични спрямо социалистическия режим.
По време на вътрешната премиера на пиесата му „Аз бях той“ в Сатиричния театър, представлението е спряно и пиесата отхвърлена.
По-късно на същия ден Георги Марков внезапно напуска страната под предлог, че заминава за Италия за да посети брат си, който живее там. Първо да смята да остане в Италия докато скандалът с пиесата му отшумее, но когато през 1971 родните власти отказват да преиздадат паспорта му, Марков осъзнава, че е изпаднал в немилост и емигрира в Лондон, където учи английски и работи като журналист в българската секция на Би Би Си. По късно сътрудничи и на Дойче Веле и Радио Свободна Европа.
През това време в България Георги Марков се превръща в персона нон грата. През 1972 е осъден задочно на 6 години и 6 месеца затвор. Произведенията му са иззети от библиотеките и името му не се споменава в официалната българска преса и медии до 1989 г.
Държавна сигурност започва разработката му под кодовото име „Скитник“. Той официално е невъзрващенец.
Животът на Марков в Лондон потръгва добре. Той успява бързо да научи английски и продължава да пише. Пиесата „Архангел Михаил“, написана на английски, се играе в Единбург и спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург. Няколко месеца преди това, на лондонска сцена, е поставена пиесата му „Да се провреш под дъгата..“.
В емисиите си в радио „Свободна Европа“ той разобличава истинската същност на режимът на Тодор Живков. Именно тези репортажи му спечелват омразата на родния режим и го поставят на мушката на ДС.
На 7 септември 1978, което е и рождения ден на Тодор Живков ,на моста Ватерло над Темза Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна съчма, изстреляна от неизвестен похитител. Писателят издъхва 4 дни по-късно в лондонската болница „Сейнт Джеймс“.
В началото на 2001 Георги Марков бе награден посмъртно с ордена „Стара планина“ - първа степен, който бе поднесен на неговата съпруга Анабел Маркова. Творчеството на Георги Марков заема достойно място в българската литература и драматургия, а неговата непримирима гражданска позиция в лицето на един опресивен режим, може единствено да ни служи за пример.
За съжаление, за много хора Марков ще остане в историята единствено като жертвата на едно от най-странните и куриозни политически убийства на XX век.
Но дори ако оставим българския чадър и капсулите с рицин настрана, той е един от най-талантливите и най-продуктивните български писатели и дисиденти на изминалия век.
