В началото на май 1876 година, събитията от Априлското въстание, случили се в Батак, остават завинаги в родовото съзнание на българите като нарицателно за трагедия и жестокост.
След като местното население предава оръжието си на официалната власт, с предварителната уговорка - да няма кървави последствия, това, което се случва, ще шокира целия свят.
И ще остави завинаги рана, ще се превърне в нарицателно за безсмислена и безпрецедентна жестокост.
Баташките събития обаче са толкова разтърсващи, че скоро представителите на чуждестранната преса ще разкрият пред света такива шокиращи и ужасяващи подробности, че гражданските общества в различни европейски държави ще поискат справедливост и реакция за страданието на българите.
Един пример за това е речта на френския писател Виктор Юго.
Тя е публикувана на 30 август 1876 година във вестник "Рапел" и е озаглавена "За Сърбия". Там обаче се описват събитията от клането в Батак, а в следващите дни редица издания посочват, че е допусната фактологическа грешка.
Независимо от това, думите на писателя и хуманист ни припомнят, че случилото се в Батак не бива да бъде подминато.
А речта му, която предизвиква отклик, може да се произнесе с трагична актуалност за редица бъдещи събития на континента.
"Става необходимо да привлечем вниманието на европейските правителства върху един толкова малък факт, който както изглежда правителствата не забелязват въобще. Ето го този факт: убиват един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели този факт? Един свидетел, целият свят. Виждат ли го правителствата? Не.
Нациите имат над тях нещо, което е под тях - правителствата. На моменти, това противоречие избухва: цивилизацията е в народите, варварщината е в правителствата. Желана ли е тази варварщина? Не, тя е просто професионална. Това, което знае човешкият род, правителствата не знаят. То се дължи на това, че правителствата поради късогледство не виждат нищо друго освен правото на държавата. Човешкият род гледа с друго око - съвестта.
Ще учудим европейските правителства, съобщавайки им едно нещо, това, че престъпленията са престъпления, това, че по-малко е позволено на едно правителство, отколкото на един индивид да бъде убиец, това, че Европа е солидарна, че всичко, което се прави в Европа, е правено от Европа, че ако съществува едно озверено правителство, то трябва да бъде третирано като диво животно. Това, че в часа, който е съвсем близо до нас, пред очите ни се избиват, опожаряват, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават се малките момичета и момчета, съвсем малките деца, за да бъдат продадени, се разсичат на две, с един удар на сабята. Изгарят се семейства в къщите им. Например, този град Балак [Батак] е смален за няколко часа, от 9 хил. жители на триста.
Гробищата са претрупани с повече трупове, отколкото могат да се погребат, така че мъртвите разнасят чумата върху живите, които са изпратени в кланицата. Това е добре дошло! Казваме на европейските правителства, че бременните жени се отварят, за да бъдат убити децата в утробата им. На обществените места има купища от скелети на жени, имащи следи от изкормване, кучетата гризат по улиците черепите на млади, насилени момичета. Всичко това е ужасно. Достатъчен би бил един жест от страна на европейските правителства, за да го възпрепятстват. Диваците, които извършват тези злодеяния, са ужасни, а цивилизованите, които ги оставят да действат, са страхливци."
Други журналисти, които разкриват пред света трагедията в Батак са Джанюариъс Макгахан и Юджийн Скайлър.
Докладите на двамата американци предизвикват изключително остра реакция и възмущение в британското общество, като се организират митинги, събират се средства в помощ на българския народ.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
