“Бъди силна, животът отваря вратите си пред теб, не бой се, върви винаги напред с изправена глава, с поглед към далечния хоризонт, не се обръщай назад.”
Анна от Пиперковия род
Тя е родена в малко българско градче, но съдбата й е да обиколи 5 континента. Приключението е в кръвта й, а посоката, в която върви е една – целия свят. Запознайте се с невероятната история на първата българка, обиколила земното кълбо – Анна Ламбрева Пиперкова.
Анна Ламбрева е родена в Карлово през 1895 година. Тя е наследник на големия, но обеднял Пиперков род. Семейството й живее в голяма оскъдица. Макар условията им да са тежки, духът е това, което ги държи изправени. Тота Пиперкова, която се грижи за възпитанието на Анна, е единствената карловка, завършила 5 клас на гръцката гимназия в Пловдив и е владеела свободно 4 чужди езика.
Именно от нея Анна взима любовта към образованието и попива любопитството към новото и непознатото. Тота казва на внучката си: „Бъди силна, животът отваря вратите си пред теб, не бой се, върви винаги напред с изправена глава, с поглед към далечния хоризонт, не се обръщай назад“. Думи, в които Анна ще се вслуша. Така момичето започва образование в родния си град, но без колебание и страх го напуска, за да продължи с ученето в Пловдив.
Тя няма пари, но това не може да спре амбициите й да получи диплома. Живее в пансион и работи като слугиня в богати пловдивски домове, за да се издържа. Не спира да чете дори и вечер на газена лампа. След като завършва гимназия работи за няколко години като учител, но мечтата й е да продължи със следването. През 1918 година, Анна е приета да следва Медицина в София, като паралелно работи чиновническа работа. Отново липсата на средства налагат младата жена да прекъсне и да се върне към преподаване в провинцията.
„Върви винаги напред с изправена глава“
Но Анна от Пиперковия род гледа към новите хоризонти. Така, вместо да се откаже от медицината и да заживее кротък и спокоен живот, тя намира как да продължи с обучението си, при това в чужбина. Анна заминава за Цариград, където се записва се в американско училище – учи за медицинска сестра и паралелно с това започва работа в болница.
Именно там, за нея ще се случи една среща, която ще преобърне живота й.
През 1922 година, медицинската сестра Анна Ламбрева е назначена да се грижи за болния англичанин мистър Тейкон, когото българката буквално вдига на крака.
Мистър Тейкон се връща в страната, където живее - Нова Зеландия. Там е неговата дъщеря, която за съжаление има нужда от медицински грижи. Изборът на англичанина за това на кого иска да повери живота на детето си е ясен. Мистър Тейкон изпраща билет на Анна Ламбрева. Решено е – тя заминава за Нова Зелания.
„Мис България“
Анна тръгва за непознатия свят. За да стигне до крайната си точка, минава през Египет, Индия, Цейлон и Австралия. Когато вече е в Нова Зеландия, Анна Ламбрева вижда, че никой там не знае нищо за родината й. И решава, че няма да остави това така – започва поредица беседи и лекции в Оукланд, Дюнедин, Уелингтън и други големи градове на острова. Българката говори за историята, географията и етнографията на нашата страна. Във всички големи новозеландски вестници се появяват статии под наслов „Непознатата България” с нейния подпис. Тя ги изпраща на българското Министерство на външните работи, което ги превежда на френски език и ги адресира до легациите ни по света като реклама на България.
В женско дружество открива безплатен курс по българска бродерия. Престоя си в Нова Зеландия тя използва, за да запознае „тамошния свят с непознатата България”.
В Нова Зеландия хората трудно произнасят името Анна Ламбрева, затова тя всички хора там започват да я наричат… „мис България”! За нея сър Дж. М. Томпсън професор по философия в Уелингтън пише: „…В тоя град можах да чуя многобройните сказки на една българка. България – с нейната слава и велико минало, златната епоха на цар Симеон, тъмното робство, борба за освобождението, възхода и пр., тя е всичко, в което диша благородството на българина!”
Краят на едно приключение е началото на ново
През зимата на 1930 г. околосветската пътешественичка се завръща в родината си. Обратният път я довежда в България през островите Тасмания, Таити, Фиджи и Самоа. Оттам с кораб се отправя за Лос Анджелис и Вакувър. Преминава Канада от запад на изток, после източното крайбрежие на САЩ и от Нюфаундленд се завръща в Европа.
Скоро след като отново е в България, Анна е поканена на гости на своя приятелка в Иран. Едва ли в нея е имало особено колебание отново да поеме към следващото си пътешествие. В Иран Анна става директорка на училище и пансион, чете лекции на вечерни курсове по английски език за възрастни, заема и длъжността директор в детска благотворителна болница.
През 1941 г. отпътува за Багдад. В Ирак се омъжва за Наджа Паша ел Суеди - министър на финансите. Бракът им обаче трае едва половин година, тъй като пашата е изпратен на заточение в Южна Африка, а Ламбрева – в концентрационния лагер „Мио – Мие” в Ливан, недалеч от Бейрут, където работи в болницата на лагера.
Месеци по-късно разбира, че съпругът й е починал в Родезия, Южна Африка. Тук тя пише поема от около 380 стихотворения на френски език, която озаглавява „Зад силуета на бодливата тел”. През ноември 1944 г. Анна е освободена и се установява се обратно в Иран, където по своя лична инициатива и с лични средства българката се занимава с подпомагане на бедните.
След като обикаля 42 страни на 5 континента, Анна се връщаобратно в Карлово. Умира на 18 февруари 1976 г.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!