Мъжът, който избра да загине с учениците си

Е два ли много хора са чували името Януш Корчак.

Но в родината си, Полша, той е герой.

Корчак извършва подвиг, който коства живота му.

Писател, журналист, лекар, преподавател, но най-вече отдаден до край на своята работа като педагог, Корчак не спира да бъде вдъхновение за всички, които възпитават деца.  

Възгледите на поляка са толкова прогресивни, хуманни, общовалидни, че не спират да изумяват света. А Корчак дава начало за множество течения в детската психология и методи на обучение и възпитание.

Януш Корчак е роден на 22 юли според едни данни през 1878, според други – през 1879 година във Варшава. Истинското му име е Хенрик Голдшмит.

Докато е още ученик, Корчак трябва да поеме издръжката на семейството си, тъй като баща му влиза в психиатрична клиника. Бъдещият педагог успява да завърши гимназия на 20 години, поради тежката семейна ситуация.

Въпреки трудностите, Корчак не се отказва от идеята да следва, дори напротив. Той е приет да следва медицина във Варшавския университет. Още като студент, той влиза в либералните кръгове и има подчертано либерални възгледи.

Издава първите си книги, които предизвикват интерес. Това определено му помага в лекарската практика, защото елита на Варшава често го вика на частни посещения.

Корчак обаче не остава безразличен към човешкото страдание – често преглежда бедните безплатно, а понякога – сам купува лекарствата след прегледа.

През 1904 година, той е мобилизиран в Руско-Японската война, тъй като по това време част от Полша е владение на Руската империя. След завръщането си от Азия, известно време той работи в детска еврейска болница, като води децата от там на летни лагери.

Така в него вече е живо убеждението, че трябва да работи с деца. През 1908 година започва да работи със сираци. Подходът му не остава незабелязан и така през 1912 година той е назначен за директор на еврейско сиропиталище във Варшава.

Негова спътница в нелеката задача да възпитава деца, които съдбата по една или друга причина е лишила от топлината на семейството, е Стефания Вилчинска, също отличен педагог.

Той се посвещава на децата от улица „Крохманлна“. През 1920 година той поема още едно сиропиталище, за полски деца.

В годините, които прекарва и на двете места, Корчак проучва дълбочината на детската душа и емоции. Той настоява към всяко дете по време на обучение на децата да има индивидуален подход, а емоционалният им живот да бъде уважаван. Иска да въведе реформа в образованието.

Корчак смята, че децата не трябва да бъдат оформяни така, че да бъдат „удобни“ за възрастните. Всяко едно от тях трябва да бъде уважавано като личност, чиято душа е богата на впечатления и идеи, които заслужават бъдат слушани и наблюдавани.

Докато управлява двете сиропиталища, той въвежда вътрешна „инфраструктура“. Революционното при него е, че децата са овластени – те имат вътрешен правилник, имат собствен съд, пред който могат да изправят възпитателите си. Към „обвиняемите“ в него е имало индивидуален подход, който взима под изключително внимание миналото на детето.

Корчак създава и детската преса, в която автори са самите деца.

Междувременно създава и детски книги, любими на неговите възпитаници.

След смъртта на Юзеф Пилсудски, положението на Корчак се влошава. В страната растат антисемитските настроения, поради което Корчак губи позициите си в обществото.

Ситуацията става още по-лоша с нахлуването на нацистите в Полша през 1939 година. Евреите са задължени да носят обозначителен знак – Давидова звезда на ръкавите си, за да бъдат различавани и ограничени от достъп до редица места, продукти и елементарни човешки потребности.

Корчак е силно разгневен и отказва да сложи лентата – за него това е поругаване на религиозния символ. Още по-лошо става, когато неговите възпитаници от сиропиталището са изпратени в едно от най-ужасните места по това време: Варшавското гето.

Корчак, разбира се, е неотлъчно до своите деца.

Негови приятели, поляци, му предлагат няколко пъти да избяга, за да спаси живота си. Корчак обаче отказва. Така се стига до неизбежното – походът към смъртта.

В една фатална сутрин, началото на август 1942 година, Варшавското гето е обградено от украински, латвийски полицаи и отряди на СС. Мисията им е да „разчистят“ гетото, иначе казано – да убият останалите хора там или да ги съпроводят до влакови композиции, водещи към концентрационните лагери.

Януш Корчак получава пореден – и последен шанс да се спаси. Предложено му е да го изведат от гетото. Той обаче предпочита смъртта със своите деца, отколкото живот без тях.

Той, заедно с неговата приятелка – Стефания Вилчинска и персонала от сиропиталището, застава начело на 200 деца. Към вагоните на Умшлагплац тръгва истинска процесия, която ще бъде „натоварена“ и после – изпратена в Треблинка. Там Корчак загива, заедно с възпитаниците си.

Процесията на обречените на смърт деца и техният възпитател се превръща в истинска полска легенда, вдъхновила филма „Корчак“, написан от Агниешка Холанд и режисиран от Анджей Вайда.

Книгите за деца, които Януш Корчак оставя след себе си са „Крал Матиуш Първи“(преведена на български) и „Крал Матиуш на безлюдния остров“ ,„Фалитът на малкия Джек“, „Правилата на живота“ и „Кайтуш магьосникът“.

Сред най-важните му педагогически трудове са: „Как да обичаме детето“, „Моменти от възпитанието“, „Когато отново бъда малък“, „Право на детето на уважение“ и „Шеговита педагогика“.

Основните принципи, изведени от Корчак за възпитание и обучение на децата респектират със своята хуманност. Ето някои от тях

Растежът на детето е тежък физически и психически труд
Децата да се възпитават без физическо и вербално насилие
Да се уважават и зачитат нуждите, страховете и личното пространство на децата
Децата са личности точно толкова, колкото и възрастните
Възпитанието и обучението на детето трябва да е съобразено с индивидуалните му нужди

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram