2

Пиета, от италианското "жалост". Направление в християнското изкуство, което изобразява Мария, която оплаква умрелия Христос.


Годината е 1954.

Вислава Шимборска, полската поетеса, която ще бъде наречена „Моцарт на поезията“ е в България на международен културен обмен. Тя е обиколила всички възможни музеи, до степен, в която вече са й втръснали.

След Пловдив, Шимборска е в Банско, застанала пред къщата-музей на Никола Вапцаров.  

Това, което привлича вниманието й обаче не е музеят, посветен на поета, а жената, която посреща туристите. Спътниците й обясняват, че това е Елена Вапцарова, майката на убития поет.

Тя посреща гостите и разказва за сина си.

Тази случка оставя трайна следа в съзнанието на бъдещата Нобелова лауреатка. Тя пише стихотворението „Пиета“. Там поетесата разказва за трагичния сблъсък на личната история, превърната от властта в експонат, достъпен за всички.


„Да, много го обичала. Да, винаги е бил такъв.

Да, край стената на затвора чакала тогава.

Да, чула онзи залп.

 (…)

Да, малко уморена. Да, това ще мине.

Благодариш. Сбогуваш се, излизаш

И под навеса се разминаваш с поредните туристи.“

 („Пиета”, Презабавно, 1967)


Полската поетеса е родена на днешния ден през 1923 година в малък град близо до Познан. По-късно семейството й се мести в Торун, а после се установява за постоянно в Краков.

Градът на полските крале завинаги ще се превърне в дом на поетесата, който ще й дава вдъхновение и ще бъде част от нея, както и тя ще му принадлежи.

В Ягелонския университет Шимборска записва полска филология и социология, които обаче така и не завършва поради затруднено финансово положение.

Първият й опит да публикува е от 1949 година, но е отхвърлен, защото не отговаря на изискванията на социалистическата поезия.

В следващото десетилетие тя подкрепя идеологията на Полската народна република, като пише стихотворения в стила на социалистическия реализъм.

Част от критиците й изтъкват нейното участие в процеса срещу полски свещеници от 1953 година, които са обвинени в подривна дейност. Събират се подписи срещу тях, като Шимборска също подписва петицията.

В следващите години обаче тя все повече ще се отчуждава от идеологията на социалистическата власт. Тя се свързва с интелектуалци дисиденти, а поезията й става все по-иронична, философска, на моменти критикуваща реалността и дистанцирана.

Така през 1966 година Вислава Шимборска окончателно къса връзка с Партията и я напуска.

За близо 60 години работа тя има издадени едва около 400 стихотворения.

През целия си живот работи като редактор за различни издания, като дори е имала собствена рубрика за литературна критика.

През 1996 година полската поетеса е удостоена с най-високата чест за един писател: тя получава Нобеловата награда за литература, а Нобеловият комитет я нарича „Моцарт на поезията“.

Самата Шимборска казва, че винаги се е възхищавала на друг полски нобелист – Чеслав Милош.

Тя не спира да твори до края на живота си. Отива си от този свят на първи февруари 2012 година в любимия й Краков.

А освен, че тя оставя своята следа в световната литература, Шимборска обича да излиза извън пътя.

Или поне така твърди Блага Димитрова, която разказва как по време на посещението й тук, с Вислава Шимборска пътували вечер, по криволичещи и неравни пътища. Тогава поетесата се смеела на приключенията си споделяла, че България няма как да е толкова малка страна. 

И докато била у нас, успяла да "развали" официалната програма. С нейната "обезоръжаваща искреност" тя успява да обърне с главата надолу всеки готов сценарий. 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@