Къде в София всяка събота се случва чудо

С вети пророк Илия бил прогонен от родината заради вярата с в Бог от цар Ахав и царица Иезавел, които почитали езическия бог  Ваал. 

Тогава небето се заключило и на земята настанала суша. Нивите спрели да раждат, а хората гладували.

Докато се скитал прогонен, Илия попаднал при бедната вдовица Сарепта и я помолил да го нахрани. Тя имала само трохи, които да подели със сина си. Пророкът обаче я уверил, че докато той е при тях, нито брашното в делвата ще свърши, нито маслиновото масло в гърнето им ще намалее.Така и станало – храната там винаги била достатъчно.

Всеки от нас може сам да избере да повярва дали това наистина се е случило. Но едно чудо се случва пред очите ни всяка събота в храма "Св. пророк Илия" в София.

Група доброволци, още в ранните часове на почивния ден пристигат в кухнята към храма и започват да приготвят храна за социално слаби хора – предимно възрастни мъже и жени, както и майки с деца, които не могат да си позволят топла храна всеки ден.

Близо 300 души минават всяка събота, за да получат топла храна. И усещането, че не са сами и някой мисли за тях.

Всичко започва в края на 90-те години, разказва Мони Маринов, основател на кухнята за социално слаби и участник в църковното настоятелство към храма.

„Стигнахме до извода, че вярата има и социално измерение". Мони вече е забелязал, че храмът в столичния квартал "Дружба" се е превърнал в естествен притегателен център за хора в нужда. Така в една ноемврийска сутрин, той и останалите вярващи спонтанно решават да започнат да готвят за хората, които идват там, за да намерят утеха. 

В началото условията са полеви, а доброволците събират жълти стотинки, за да закупят храна. Първото готвене е на 9 ноември 2000 година. 

Хората са малко над 30, а какво е било ястието? "Пилешки бутчета", спомня си Мони. 

С течение на времето обаче, в кухнята при храма идват все повече нуждаещи се. Доброволците не успяват нито физически, нито финансово да се справят с потока. Така  чрез платформа за доброволчески инициативи, те успяват да създадат нова организация и  структура, която да се занимава с приготвянето на храната. Появяват се дарители, които се грижат склада към кухнята да не остава празен.

Какво мотивира Мони? „Лично за мен е нуждата да показваш вярата си в дело“, споделя той, но и допълва, че кухнята на храма "Св. пророк Илия" е отворена за всеки, готов да прави добро, без значение от раса, пол, възраст, религия и убеждения. Важно е желанието да се прави безвъзмездно добро. 

Кухнята отдавна е интернационална. Тук можем да срещнем от мисионери от Америка, като Микаела Чекетс.

Освен студентка по музика, тя е и доброволец в България, но не е единствената. Появява се и Марк от Холандия, който помага на дежурните доброволци. 

Един от тях е Гери.

Тя е от София, завършила е психология и се занимава с продажба на дигитални продукти. както самата тя споделя, доброволчеството за нея е начин вярата й да живее не само на думи, но и на дела. 

Иво, физик по образование и програмист по професия, готви веднъж месечно в кухнята. 

Ако Гери и Иво ви изглеждат различни - няма да сбъркате. Те са такива. Но има нещо, което ги обединява силно и това е потребността да творят добро. 

Младата жена не чувства съжаление към хората, които се нуждаят от помощ, дори напротив. "Хората, които идват тук за мен са пример. И ме мотивират страшно много. Хората, които идват да взимат храна са също толкова вдъхновяващи, защото живеят в много тежки условия и въпреки това не се отказват", споделя Гери.

А Иво, който в днешния ден прави спанак с картофи за близо 300 души знае, че те не идват тук само заради порцията, а заради контакта с доброволците: "Впечатлението, което оставят у тях е, че има хора, които не са равнодушни" и допълва, че едва ли всички от опашката разчитат само на тази храна, тъй като тя се раздава веднъж седмично.

Гери обаче разказва историята на мъж, който преди две години припада от глад, докато чака реда си. Вероятно, защото не се е хранил с дни. В момента това, от което се нуждае кухнята са дарители за суха храна, която да може да се консумира през седмицата. "Хубаво е да има повече дарители, които да дават суха храна. Това дава възможност хората да се хранят и през седмицата, защото имат нужда да се хранят не само в събота, а всеки ден".

Гери и Иво са категорични за още едно нещо - че всеки има своята кауза. Просто трябва да я открие. 

"Никога не е късно да станеш доброволец. Ако това нещо е в сърцето ти, след това със сигурност ще продължиш да го правиш.", казва Гери, а Иво допълва, че доброволчеството е като книга, която до този момент не си отварял - ако не я разгърнеш, няма как да знаеш дали е добра. Ако не ти хареса - започваш следващата. "Има много каузи", завършва той. 

Интернет дава много възможности и платформи като TimeHeroes могат да помогнат на хората да намерят инициативата, в която да се включат.

За Гери и Иво, които са намерили мястото, където да бъдат полезни, раздаването на храна за душата продължава. 

И също както в библейската история за пророк Илия, храната стига за всички. Независимо, че броят на хората, които се трупат там расте. 

Независимо дали човек се намира от страната на тези, които дават или онези, които взимат, Гери напомня на всички нас: "Според мен е еднакво достойно да поискаш помощ, както и да я дадеш."

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.