Някога имали ли сте усещането, че сте затворник в собственото си тяло? В един момент просто всичко губи смисъл и не виждате светлината не само в края на тунела, но и никъде около вас.
От 25 февруари до 3 март се отбелязва международната седмица за подкрепа на хората, които страдат от хранителни разстройства, продължаващи да бъдат тема табу сред обществтото.
Анорексията е психичното разстройство с най-голям процент смъртност в световен мащаб, защото заедно с психическото състояние на пациента то застрашава сериозно и основните жизнени процеси в организма.
За хранителните разстройства не се говори много, а и малкото, което се говори, е обвързано със стереотипи и митове, които нямат нищо общо с действителността. Много хора дори нямат представа за широкия спектър от хранителни разстройства, които не се ограничават само с анорексия и булимия.
Около анорексията обаче се шуми най-много тъй като е най-забележимата от всички останали поради голямата загуба на тегло. Булимията и хиперфагията (хранително разстройство, което се характеризира с непрестанна нужда от преяждане) не се характеризират с драстично сваляне на килограми и поради тази причина тяхното диагностициране е още по-трудно.
А и повечето хора смятат, че за да имаш хранително разстройство трябва да си кожа и кости, което далеч не е така.
От личния си опит мога да кажа, че и когато тежах 38 кг. и след това с двайсет килограма повече се чувствах еднакво зле психически.
Анорексията се проявява много преди загубата на килограми и остава в съзнанието дълго след възстановяването на теглото. Неслучайно хранителните разстройства са класифицирани като психични заболявания.
Има обаче една съществена разлика между анорексията, булимията и други психични разстройства като депресията, шизофренията, биполярното разстройство.
Повечето заболявания на психична основа могат да бъдат овладяни със силни антипсихотични вещества, а пациентите – затворени в специализирани клиники. Анорексията обаче не може да бъде лекувана по този начин.
Анорексията е болест на душата. Болест на самотата, уязвимостта, изолацията.
А ключът към възстановяването е в самия човек. Посещенията при психолози, психиатри и всякакви други специалисти, в чиито кабинети прекарваш половината част от деня си, са само допълнителен фактор.
При почти всеки пациент, диагностициран с анорексия нервоза, има един преломен момент, който обръща посоката на мислене.
Моят преломен момент беше срещата очи в очи със смъртта.
А тази среща не можеш да я забравиш никога.
В момента, в който усетиш как пулсът ти лека-полека спира, а наоколо всичко се покрива от черна завеса, разбираш колко всъщност обичаш живота. И се молиш това да не е краят, защото осъзнаваш, че все още има много неща, които искаш да направиш, още много места, на които искаш да отидеш, още много хубави моменти, които искаш да споделиш с любимите хора.
Ето в този момент се научаваш да разграничаваш собствения си глас от този на болестта. Вече сте „ти” и „Ана” (много често пациентите с анорексия се обръщат с това име към болестта), тя не е част от теб както преди.
Веднъж щом признаеш пред себе си, че имаш проблем, и осъзнаеш нуждата от помощ, вече си с няколко крачки по-близо до това да се отървеш от бремето.
От голяма важност обаче е и как обществото се отнася към хората с хранителни разстройства. Трябва да бъдем по-отговорни към себе си и околните.
Промотирането на образа на „перфектната фигура” и хилядите варианти на диети едва ли някога ще спре. Но когато решим да говорим по тази тема, трябва да мислим за аудиторията, до която ще достигне това. Защото не е честно да пишем за това кое е здравословно и кое не, и колко килограма трябва да тежим, ако не сме сигурни в това, което казваме.
Анорексия е имало и преди Интернет да превземе света. Но днес, в ерата на социалните мрежи, рисковият фактор за развиване на това хранително разстройство е още по-голям.
Нека погледнем обаче от положителната страна на нещата.
Социалните мрежи са се превърнали в средство за комуникация между момичетата с тези проблеми и в Инстаграм има цяла общност на възстановяващите се и страдащите от анорексия и булимия.
Там, човек с подобни проблеми може да открие необходимото вдъхновение и мотивация да продължи напред, тъй като историите с щастлив край са много и винаги има кой да протегне ръка и да ти помогне, когато институциите не са в състояние.
Остава ни само да се надяваме, че нещата ще се развиват в добра посока и лечението на хранителни разстройства ще става все по-ефективно и ще се предотврати смъртта на толкова млади момичета, чиято единствена цел е била да бъдат щастливи и приети.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!