8

Някога имали ли сте усещането, че сте затворник в собственото си тяло? В един момент просто всичко губи смисъл и не виждате светлината не само в края на тунела, но и  никъде около вас.

От 25 февруари до 3 март се отбелязва международната седмица за подкрепа на хората, които страдат от хранителни разстройства, продължаващи да бъдат тема табу сред обществтото.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Get excited: #NEDAwareness Week is 2 WEEKS away! 🎉 ... The goal of National Eating Disorders Awareness Week (#NEDAwareness) is to shine the spotlight on #eatingdisorders by educating the public, spreading a message of hope, and putting life-saving resources into the hands of those in need. ... During NEDAwareness Week, communities across the country join together to raise awareness via: ▪️Social Media ** Don’t forget to use the official campaign hashtags: #NEDAwareness & #ComeAsYouAre ▪️Eating Disorders Screening Tool (myneda.org/screening) ▪️NEDA's Body Acceptance Challenge (myneda.org/bodychallenge) ▪️Legislative Advocacy (myneda.org/livewellact) ▪️Building Lightings (bit.ly/nedaw2019lighting) ▪️Local Events ▪️and many more activities! ... Visit nedawareness.org for more information and resources! 💚💙

A post shared by NEDA (@neda) on

Анорексията е психичното разстройство с най-голям процент смъртност в световен мащаб, защото заедно с психическото състояние на пациента то застрашава сериозно и основните жизнени процеси в организма.

За хранителните разстройства не се говори много, а и малкото, което се говори, е обвързано със стереотипи и митове, които нямат нищо общо с действителността. Много хора дори нямат представа за широкия спектър от хранителни разстройства, които не се ограничават само с анорексия и булимия.

Източник: Thinkstock

Около анорексията обаче се шуми най-много тъй като е най-забележимата от всички останали поради голямата загуба на тегло. Булимията и хиперфагията (хранително разстройство, което се характеризира с непрестанна нужда от преяждане) не се характеризират с драстично сваляне на килограми и поради тази причина тяхното диагностициране е още по-трудно.

А и повечето хора смятат, че за да имаш хранително разстройство трябва да си кожа и кости, което далеч не е така.

От личния си опит мога да кажа, че и когато тежах 38 кг. и след това с двайсет килограма повече се чувствах еднакво зле психически.

Анорексията се проявява много преди загубата на килограми и остава в съзнанието дълго след възстановяването на теглото. Неслучайно хранителните разстройства са класифицирани като психични заболявания.

Източник: Thinkstock

Има обаче една съществена разлика между анорексията, булимията и други психични разстройства като депресията, шизофренията, биполярното разстройство.

Повечето заболявания на психична основа могат да бъдат овладяни със силни антипсихотични вещества, а пациентите – затворени в специализирани клиники. Анорексията обаче не може да бъде лекувана по този начин.

Източник: Thinkstock

Анорексията е болест на душата. Болест на самотата, уязвимостта, изолацията.

А ключът към възстановяването е в самия човек. Посещенията при психолози, психиатри и всякакви други специалисти, в чиито кабинети прекарваш половината част от деня си, са само допълнителен фактор.

При почти всеки пациент, диагностициран с анорексия нервоза, има един преломен момент, който обръща посоката на мислене.

Моят преломен момент беше срещата очи в очи със смъртта.

А тази среща не можеш да я забравиш никога.

В момента, в който усетиш как пулсът ти лека-полека спира, а наоколо всичко се покрива от черна завеса, разбираш колко всъщност обичаш живота. И се молиш това да не е краят, защото осъзнаваш, че все още има много неща, които искаш да направиш, още много места, на които искаш да отидеш, още много хубави моменти, които искаш да споделиш с любимите хора.

Ето в този момент се научаваш да разграничаваш собствения си глас от този на болестта. Вече сте „ти” и „Ана” (много често пациентите с анорексия се обръщат с това име към болестта), тя не е част от теб както преди.

Веднъж щом признаеш пред себе си, че имаш проблем, и осъзнаеш нуждата от помощ, вече си с няколко крачки по-близо до това да се отървеш от бремето.

От голяма важност обаче е и как обществото се отнася към хората с хранителни разстройства. Трябва да бъдем по-отговорни към себе си и околните.

Промотирането на образа на „перфектната фигура” и хилядите варианти на диети едва ли някога ще спре. Но когато решим да говорим по тази тема, трябва да мислим за аудиторията, до която ще достигне това. Защото не е честно да пишем за това кое е здравословно и кое не, и колко килограма трябва да тежим, ако не сме сигурни в това, което казваме.

Анорексия е имало и преди Интернет да превземе света. Но днес, в ерата на социалните мрежи, рисковият фактор за развиване на това хранително разстройство е още по-голям.

Нека погледнем обаче от положителната страна на нещата.

Социалните мрежи са се превърнали в средство за комуникация между момичетата с тези проблеми и в Инстаграм има цяла общност на възстановяващите се и страдащите от анорексия и булимия.

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

From the lowest of lows to...the mid-way point. The point where I got stuck. Progress pictures are a double edged sword, and have been a blessing and a curse. The dramatic change garnered so much attention and celebration that I started to believe that I had recovery figured out, but I didn’t and I don’t. Since this 20-30lbs weight gain I’ve remained stuck physically, gaining and losing the same couple of pounds, and deteriorating mentally. I fell into patterns of exercise that grew and grew until they dominated every spare moment (and more) and patterns of eating that, while they kept my weight somewhat stable, were far from ‘normal’. I wasn’t dying any more, but I wasn’t living either. Around Christmas I began realizing just how much I had deluded myself into thinking I was “okay”, and Thailand was the final straw that shook me into knowing I need to change. So I’m changing. I’m refreshed in my recovery. I’m renewed in my motivation. And I’m ready to finish what I started. Instagram helped me with the first “phase”- from my lowest point to where I am now, and I’m hoping YouTube helps me with this second part. I’ll be documenting my life, my meals, and my recovery through vlogs (as well as here, of course) and I would love if you would come along for the ride; https://m.youtube.com/channel/UCTC2UJ-nAXjvZ51uw6NZtgQ (link in bio)

A post shared by -Kara- (@recovery.chii) on

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

🌺15/12/2016-15/12/2018🌺 Due anni: due anni pieni di cambiamenti, fisici e mentali. Due anni di lotte, sorrisi, pianti, ansie, gioie, conquiste e vita. Non la farò lunga: guarire da un disturbo alimentare è un percorso lungo, devo ancora “aggiustare” delle cose nel mio approccio con il cibo e ho tutte le intenzioni di farlo. Ma nonostante questo, sono fiera di non aver mollato anche quando la testa mi diceva di farlo. Spesso mi chiedete “ma come hai fatto?”. Ecco, non ho una risposta universale. Ho capito che quella vita piena di privazioni, dolori e vuota mi stava uccidendo e che nella vita avrei potuto essere ciò che volevo. Questo mi ha aiutata tanto: essere cosciente che avrei potuto fare ciò che volevo nella vita. Vi prego, chiudete gli occhi e buttatevi nel mare della vita, nuotate controcorrente e siate felici. Perche questa è l’unica vita che abbiamo.💜 . . . #strongwoman #transformationtuesday #bodytransformation #anorexiarecovery #recovery #anoressia #follow #inspiration #bodypositive #anorexia

A post shared by Giulia Premutati (@_milk_and_cookies__) on

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Nie je úsmev ako úsmev alebo aj narodeniny 2016 vs. narodeniny 2018 😊🎂🎉🎊 Ktorému 'ja' ten úsmev veríte? 🤔 Čo však chcem touto fotkou povedať..☝🏻 Za posledné dva roky som si prešla naozaj veľkou premenou, avšak najväčšia bola práve tá, ktorá na prvý pohľad nie je viditeľná 🤗 Pochopila som, že nič sa nezmení, kým sa sama seba neakceptujem a nebudem sa mať úprimne rada taká, aká som 💁‍♀️ Vždy som sa snažila nejako posunúť k 'dokonalosti', no nech som robila čokoľvek, nikdy som nebola spokojná či šťastná 🤷‍♀️ Bohužiaľ, v tejto snahe byť konečne 'dosť dobrá' som sa dostala až tam, kam som sa vtedy dostala 💀...a práve tam som pochopila, že niečo ako 'dokonalosť' neexistuje 😌 Jediná 'dokonalosť' je práve tá (ako veľké klišé znejúca) sebeláska ❤ Keď sa človek má rád, nehľadá na sebe chyby a nesnaží sa drasticky zmeniť nezmeniteľné, automaticky začne robiť to, čo je pre neho prospešné 🤗 Telo aj myseľ si vďaka takému prístupu postupne nájdu rovnováhu - a VY budete šťastní a spokojní, že ste práve sebou ❤ Nehľadajte na sebe chyby, nesnažte sa zmeniť akí ste 🙃 Lebo každý z nás je jedinečný, 'dokonalý' a krásny - každý svojím spôsobom 😊❤ Nechajme preto svoju jedinečnosť vyniknúť namiesto toho, aby sme chceli byť niekým iným - dokonalým 😊 Nikto taký neexistuje 😉 Majte krásny zvyšok víkendu 😚😊❤ @silacky #transformation #progress

A post shared by Simona (@simona_duffekova) on

Там, човек с подобни проблеми може да открие необходимото вдъхновение и мотивация да продължи напред, тъй като историите с щастлив край са много и винаги има кой да протегне ръка и да ти помогне, когато институциите не са в състояние.

Остава ни само да се надяваме, че нещата ще се развиват в добра посока и лечението на хранителни разстройства ще става все по-ефективно и ще се предотврати смъртта на толкова млади момичета, чиято единствена цел е била да бъдат щастливи и приети.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@