Х ора и улици – град като град. Но според статистиката за 2018 година, улиците не са само място за придвижване, а и дом за 1884 души. Или поне - толкова са официално регистрираните.
Каква е съдбата им и защо са останали без покрив? Има един човек, който може да даде отговор на тези въпроси. Името му е Николай Миланов. По професия е социален работник. От 7 години обаче той върви с фотоапарат из София и прави портрети на хората, за които улиците са мястото, където живеят.
ВИЖТЕ ЛИЦАТА НА ХОРАТА, ОСТАНАЛИ БЕЗ ДОМ
Как започва да се занимава с уличната фотография и с каква цел прави снимките – Николай Миланов разказва за Вдъхновените и Vesti.bg
Среща на едно стълбище
След завършване на училище, Николай мечтае да стане адвокат. Вместо правото обаче, той започва да изучава социална педагогика. Признава, че в началото не му е интересно и не вижда как ще се развива в тази професия. Скоро след това започва да работи в отдел „Закрила на детето“, след това и в Центъра за социална интеграция и рехабилитация. По това време започва да снима и рядко излиза от вкъщи без апарата си.
За Николай фотографията трябва да има кауза Така обективът му сякаш сам се насочва към лицата на онези, които подминаваме всеки ден. „Работех в център за социална интеграция и рехабилитация“, спомня си Николай и разказва: „На долния етаж беше създаден кризисния център за хора, останали без дом. Тогава се сблъсках с тях – имахме общо стълбище.“
Така, техните „библейски“ лица постепенно започват да привличат вниманието на Николай. Той започва да говори с тях и да се запознава с историите им. Вижда как улиците са оставили отпечатъка си върху хората.
Хора и улици – град като град
Причините, поради които почти 2000 души нямат сигурен подслон са различни.
„Някои са останали без работа, други са проиграли живота си в казина, трети са „втечнили“ парите си…“, разказва Николай и допълва: „Но аз не искам да ги заклеймяваме. Питам – какво искате, да ги заметем под килима ли? Те са хора като всички нас и с тях трябва да се работи.“
„Спомням си историята на бивш военен, старшина. Той купува апартамент за семейството си. След време обаче се разделят със съпругата си. Той не успява да го понесе и оттогава е по улиците. Лятото спи в изоставена къща. Зимата – във фоайета на болници.“
Николай си спомня и за случка, която днес е забавна, но преди време му е донесла лек семеен скандал. Докато пътува със съпругата си, вижда бездомен мъж на „Алабин“. Веднага отбива колата и казва, че няма да се бави.
Николай обаче остава 40 минути с него. Казва, че никога не може да забрави очите му. „Той е бил от дете по институциите, не е имал родители. Тръгнал е по лош път, за съжаление животът не го е променил към по-добро.“
Николай обича да нарича хората, за които улиците са дом „библейски образи“. В тях вижда едно необяснимо усамотение. За него те са „експерти по оцеляване“.
Повечето хора обаче предпочитат да отвърнат очи от болката. Историите, с които Николай обаче се сблъсква, са доказателство за едно: никой не е застрахован, че това няма да се случи на него. Като социален работник той знае, че понякога трудностите в живота не правят хората по-силни. „Безработицата понякога е не само по вина на човека, както и обедняването. Ако някой е лабилен и няма подкрепата на близки, може да се окаже в тежка ситуация.“
За Николай ключът към решаването на проблема е в приемането, че хората без дом също са част от обществото ни. „Трябва да бъдем по-отворени и по-толерантни. Да говорим с децата си, да им обясним, че различията ни обогатяват, а не ни разделят.“
Николай признава, че самият той невинаги е бил толерантен. „Колкото и да ви е странно, научих се да приемам различията, докато слушам джаз. Започнах да чета историите на музиканти като Ела Фицджералд, Били Холидей, Сара Вон. След това посетих Лондон, където разнообразието е толкова голямо. Така разбрах, че всички наистина можем да живеем заедно.“
Трудният сезон
Бездомните хора са между нас. За тях обаче идва един особено опасен и животозастрашаващ момент от годината.
„Периодът между ноември и март е много критичен“, обяснява Николай. „В столицата има един кризисен център, който дава подслон, намира се в квартал „Захарна фабрика.“ Центърът обаче не е целодневен“, пояснява Николай и допълва: „Общината прави така, че ако температурите са минусови, те могат да стоят целодневно.“ Капацитетът е с около 200 места и понякога не е достатъчен за всички, които имат нужда от покрив.
Каузата
След близо 7 години, в които Николай ходи на местата, където обикновено се събират хората без дом, след като им асистира с помощ в институции и хранителни продукти, Николай е стигнал до едно тревожно заключение: „Все повече млади хора идват в кризисния център“.
За да привлече вниманието към проблема с бездомните хора в столицата, Николай вече направи една изложба - „Следи от улици“ в Столична библиотека с подкрепата на Столична община. В момента търси ново място, където фотографиите да бъдат изложени отново.
Снимките на Николай се продават, а събраните средства отиват в кризисния център за настаняване в квартал „Захарна фабрика“.
„Искам да информираме обществото, че тези хора имат прави на лично щастие и достойнство. Те не искат много от нас – можем да дарим това, което ние не използваме.“
Как можем да помогнем? Николай обяснява: „Можем да дарим топли дрехи, хранителни продукти или пък да вземем нещо за Коледа, с което те да усетят празника. И че не са сами.“
Всеки, който желае може да занесе продукти в кризисния център, а ако няма възможност да дойде на място – може да се свърже с Директор на Дирекция „Социални услуги за деца и възрастни хора“ към Столична община.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
