Т е не са интересни за историята.
Те не водят битки, не са капитани или генерали, не участват във войни. Трудят се. Грижат се. Създават. Жертват се. И накрая са забравени.
Говорим за българските жени, за които няма прочетете, да видите или чуете.
Само че Рада Еленкова се интересува от тях. И след като не се примирява, че женският труд се смята за даденост, тя прави изложбата „Жените от малките населени места“. Това е опитът на Рада жените да не бъдат забравени и от тях да остане следа.
ВИЖТЕ ИСТОРИИТЕ НА 5 ЖЕНИ ОТ БЪЛГАРИЯ, ПРЕДИ ДА БЪДАТ ЗАБРАВЕНИ
Какво мотивира Рада да се захване с малките истории от малките места?
На първо място, защото малки истории няма. И защото повече от 10 години Рада се занимава със застъпничество в полза на правата на жените.
Мотивацията й лична. „Аз съм била обект на нападки, в училище – и в живота. Като човек, чийто права много пъти са били дискриминирани, в женските общности открих една приятелска среда.“ Именно така започва пътуването й в женския свят, който според Рада остава непредставен, неразпознат, незабелязан.
„Парадоксът в България е, че 51% от населението на страната са жени. А проблемите им остават неразпознати“, разказва Рада и допълва: „Жените в България изпълняват неплатения труд – грижа за децата, за болни роднини. Те взимат отпуски по-често. По-голямата част от безработните са жени. Бедността у нас е феминизирана“.
„Жените са изключени от процесите на взимане на решения“, пояснява още Рада: „Ако вземем един учебник по история, отсъства техният принос – домашната сфера не е обект на интерес от обществото. Тя се счита за даденост, а не за къртовски труд, какъвто например е отглеждането на децата.“
И така, след като тя не се примирява, че приносът на жените остава незабелязан, започват срещи с жени от различни етноси, религии и социални прослойкив 5 области на страната - Пловдив, Пазарджик, Смолян, Кърджали и Хасково.
„Идеята беше да дадем гласност на женския опит и женските истории по теми, които изглеждат банални – образование, семейство, работа, общност и общество“, споделя Рада: „Искахме да обърнем внимание какъв е техният принос към обществото и искам да кажа, че се натъкнахме на покъртителни истории, които могат не само да бъдат представени в изложба, но и да бъдат издадени в книга. “
Една от тези истории е тази на Силвет, на която пада грижата за цялото семейство.
„Тя е жена от ромски произход с две деца, които още от раждането са с увреждания. Тя се е отказала от всичките си мечти, посвещава целия си живот, за да ги отглежда, при това в социално агресивна среда.
Тя дойде при нас, защото социалните са й отказали въглища за отопление през зимата. Проблемът на ромските жени е голям, те не разбират български и се страхуват от социалните, те се чувстват ограничени да търсят правата си. Убедихме Силвет да застане пред камерата.“ Така пред камерата става ясно, че освен за двете си деца, тя отскоро се грижи и за мъжа си, който е прекарал тежко заболяване.
Това обаче не е единствената история, която трогва.
„Срещнахме се с Мелха. Тя е родена без ръце и цял живот се е борила за правото на достоен живот, наравно с всички деца. По програма, от община Рудозем я обучават да работи на електрически стан и в момента шие терлички.“
Как обаче стои въпросът с подкрепата при жените, които също са от малки населени места, но са на по-високи обществени позиции?
Рада обяснява: „Успоредно с маргинализираните жени, ние привлякохме и жени лидерки на своите общности. С това искахме да покажем, че и всички те имат общи проблеми: най-вече с отглеждането на децата и липсата на достатъчно подкрепа. Какво се случва с кариерата? Някои успяват други - не.“
След като прави портретите на жените в България, за Рада, а и за всички нас остават изводите.
Какви обаче са те?
Рада обяснява: „Първо - в България бедността е феминизирана. Второ, проблемите на жените са неразпознати, няма воля да бъдат адресирани, а няма и към кого.“
И Рада посочва статистика, според която от общо 240 депутати, едва 57 са жени. „Не можем да очакваме проблемите на жените да бъдат сложени в политическия дневен ред и някой да се застъпи за тях. Защото няма кой да ги разпознае като свои.“
Рада се надява, че с изложбата „Жените в градските и селските райони“ е една малка стъпка в посока приносът на жените у нас да не бъде заличен.
Те не водят битки, не са капитани или генерали, не участват във войни. Трудят се. Грижат се. Създават. Жертват се. И не бива да бъдат пренебрегвани, докато ги има. Не бива да бъдат забравяни и след това.
Историите на жените от градските и селските райони можете да видите в зала „Алма Матер“ в Ректората до 20 ноември.
Фотографиите в изложбата са на Милен Нейков, а интервютата са на Рада Еленкова.
Проектът е реализиран с помощта на на фондация „Джендър алтернативи“, осъществен в партньорство с пет читалища от Пловдив, с. Райново, Смолян, Кърджали и с. Карабунар. Тя е част от културната програма на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, съфинансирана от Общинска фондация „Пловдив 2019“ по програма „Читалища – общностно участие и иновации“.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!