Началото
„У дома, а не в дом“.
Това е стремежът на Дияна от самото начало, която вече близо 10 години е директор на Комплекс за социални услуги за деца и младежи – осем ЦНСТ (Център за настаняване от семеен тип) във Варна.
Дияна, магистър по психология и магистър по специална педагогика, заедно с целия си екип от специалисти и помощен персонал, работи с деца и младежи, които имат нужда от специални и денонощни грижи. Работата е изключително трудна и отговорна и по-скоро трябва да бъде възприемана не като професия, а като призвание. „Личният ми мотив е, че много обичам децата, че виждам резултатите от професионализма, постоянството и усилията ни“, споделя Дияна.
„В началото беше трудно, аз нямах опит с деца с толкова сложни диагнози“, спомня си Дияна и разказва, че след като е одобрена за позицията, получава папки с медицинската документация на децата, която е била плашеща. Колкото и да ни е трудно да си представим, някои от тях са с по 5-6 тежки диагнози.
Дияна обаче не се отказва, дори напротив. Следват опознавателни срещи и в края на май 2010 г. от Русе пристигат първите седем деца.
Въпреки положителната промяна, в началото стресът за всички е бил голям. Дияна обаче вярва, че с грижа и постоянство, ще се постигнат резултати.
„Лека-полека започнахме да се опознаваме с децата. Разбирахме, че освен от специализирана подкрепа, те имат нужда от любов и сигурност“, казва още Дияна и допълва: „Основният мотив на голяма част от работещите тук е любовта към професията и към децата.“
Историите
Раждането на дете е един от най-щастливите моменти за всеки човек и чакано събитие за всяко семейство. За съжаление обаче, някои семейства трябва да чуят най-страшното за всеки родител – че детето му е с тежко заболяване.
„Да полагаш грижа за дете с тежки увреждания е изключително трудно“, споделя Дияна, „Не можеш да го оставиш нито за минута само. Целият ти живот се превръща в денонощно бдение над него. Ние работим на смени, за да осигурим денонощна грижа и ако има само по един дежурен на смяна са нужни 7-8 души. А родителите? По време на грижа за собственото си дете те са 24 часа на работа, без трудов стаж, без заплащане, без почивка.“ Именно затова Дияна се въздържа от това да съди онези от тях, които са взели трудното решение да оставят детето си. Съветва и обществото да бъде по-толерантно.
Дияна казва, че родителите са поставени пред труден избор. Понякога ситуацията е изключително сложна.
Тя си спомня за майка на тризнаци, отишла при нея с желание да остави едното си дете, което е с много тежки увреждания, в ЦНСТ. Майката казва, че е принудена да избира между другите си две деца и себе си в замяна на детето с увреждания, тъй като грижата за него отнема цялото и време и така останалите две деца, които са без увреждания, не могат да разчитат на нея.
Успехите
Дияна обаче не се отказва. За нея работата е отдаденост, любов и постигане на резултати. Понякога темпото е по-бавно, но важно е постоянството.
„Знам, че мога и давам много. Когато се бориш не за себе си или за собственото си дете е по-лесно да се отстояваш и да искаш“, споделя тя. „Разчитаме на всякакъв тип помощ.“
Историите с щастлив край са толкова много, обича да си спомня Дияна.
Разказва ни за момиченцето Деси, която идва от Могилино. Тя е напълно незряща „Научи се да свири на пиано с две ръце. Диктуваме й нотите, а тя свири цели гами“, споделя Дияна и допълва: „Когато има индивидуална грижа, много и хубави неща се случват.“
„Едно от децата ни, Надя, когато пристигна при нас, можеше само да седи. Постепенно, първо се научи да се храни сама, след това - проходи.“
Да научим повече за децата
По наблюдение на Дияна, хората в България все още нямат култура на общуване с хората с увреждания.
За да запознаят обществеността във Варна с историите на децата и това, което те правят, Дияна и екипа и организират благотворителен концерт в зала 1 на Фестивален и конгресен център, от 18,00 часа на 21 декември.
Целта е със събраните средства да бъдат закупени за дома допълнителни уреди за рехабилитация, специално оборудване за кътове за деца със специални потребности и да се осъвремени пространството, в което живеят.
Има и друг начин да се помогне на децата, освен с парични средства, казва Дияна.
„Повече хора да ни идват на гости и не само по празниците. Да станат приятели с някои от децата, да им прочетат приказка, да излязат на разходка, да идват за рождения ден, да отпразнуват с това дете празника му. За основните неща намираме пари. Възможността е да си подарим приятелство за Коледа. То не струва пари, а е безценно.“
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
