Да осиновиш дете в България: историята на Яна

„Имаме удоволствието да ви съобщим“

Яна и съпругът й са в Гърция.

Телефонът звъни. Обажда се съсед, който е видял, че в пощенската кутия има писмо.

„Имаме удоволствието да Ви съобщим…“, започва да чете той. Яна го прекъсва и веднага тича при съпруга си, за да може и той да чуе щастливата новина.

Двамата са одобрени по процедура за осиновяване. И ще станат родители на 11-месечно момиченце. Защо едно семейство, което вече има две деца се решава на процедура за осиновяване, какви са предизвикателствата, през които минават и какво е добре да знаят семействата и хората, които са пред такова решение – за Vesti.bg и Вдъхновените разказва Яна Дешева.

„Усетих химията и енергията веднага“, спомня си Яна още когато вижда снимката на момиченцето. „Това беше нашето дете. За мен беше само въпрос на време да отидем и да кажем, че сме новите й родители“.

Липсващото парченце от пъзела

По всичко изглежда, че Яна и нейният съпруг имат живот по учебник: и двамата имат добра кариера, две деца, успели са да намерят баланса между професионалния и личния живот.

Въпреки това, семейството знае, че все още не е завършено.

Преди малко повече от 7 години, по време на раждането на второто й дете, съпругът на Яна казва, че третото им дете ще бъде осиновено.

Тази мисъл започва да зрее и в двамата с времето – след това посяват идеята и у децата си. Така в един момент всички у дома вече знаят, че в точния момент новият член на семейството да дойде.

"Те участваха в целия процес по осиновяването, не само документалния, а и в обсъждането на идеята. Защото не само аз и баща им осиновяваме, а цялото семейство.“

Яна и съпругът й подават документите и единственото, което им остава е – да чакат.

Получават писмото, че са одобрени, докато са на почивка.

„Децата ми са много щастливи, че ще си имат сестричка“, споделя Яна.

Вълнението около посрещането на нов член на семейството не може да се опише с думи.

Но преди процедурата да бъде финализирана, има различни етапи, през които задължително се минава. Едни от тях са подготвителните курсове, водени от специалисти от фондация „За нашите деца“.

Именно там двойката получава полезна информация, която може да се окаже ключова в отглеждане на детето.

Първоначално Яна смята, че е подготвена, но именно на тези курсове се запознава със сценарии, които не е очаквала. Като например – какво би станало, ако някой ден детето попита за биологичните си родители? Какви са предизвикателствата пред децата, които са осиновени? Психологията доказва, че една от най-честите ситуации, дори при деца, осиновени в  ранна възраст, е проблемът с доверието.

Това може да има измерение в две крайности – или предоверяване, или крайно отхвърляне.

Кой е начинът това да се преодолее? Яна споделя, че това е истината за историята на детето. Тя е инструмент, чрез който  родителите да предпазят детето от много травми в бъдеще.

В миналото, преди да се създадат центровете от семеен тип и да се обособи приемната грижа, в институциите е било тихо. Защото там децата не плачат, тъй като знаят, че няма кой да им обърне необходимото внимание, което не се изчерпва само с това да бъдат нахранени или памперсът им да се смени. Една от основните нужди на всеки от нас е от близост.

Яна казва, че тази практика вече е прекратена, а приемното майчинство все повече помага децата да не чувстват толкова силно дефицитите на отхвърлянето.

„Тайна около осиновяването на детето не трябва да има. Тя трябва да расте с тази информация – това не е срамно, за мен е същото, като моята майка да ми каже, че ме е родила – аз го знам. Така детето ще расте уверено. Тази информация му е необходима, за да може да порасне спокойно“, споделя още Яна за това как смята, че е редно да възпитава дъщеря си.

Трите майки

Яна благодари на приемната майка, отгледала дъщеря й до този момент. „В живота на това момиче ще има три майки: една, която я е родила, втора, която я е гледала през първата година и трета от тук нататък – аз. Трябва да уважаваме обстоятелствата, които са ни се случили в живота“, разказва повече за философията си Яна.

По време на курсовете, тя е забелязала някои тенденции, характерни за нас като общество.

Повечето двойки в България, които имат проблеми със зачеването опитват много дълго преди да се решат на тази крачка, поради което този тип родители са над 40-годишна възраст. От психологическа гледна точка – за много двойки факта, че не могат да бъдат биологични родители е травма, която обаче не бива да бъде пренебрегвана и не бива да бъде основен двигател. „Хората не трябва да бъдат съдени за избора си дали да осиновяват, или не“, споделя Яна и допълва: „Ако не си уверен, е по-добре да не го правиш. Ако имаш и най-малките съмнения, е добре да потърсиш много информация и да видиш дали това е твоето нещо“.

Най-важното е да помним, че да бъдеш родител, е потребност, която идва от желанието не само да създаваме живота, а и да го обгрижим.

„Тази любов трябва да е искрена“, казва Яна ден, преди за нея семейството да започне нова, вълнуваща страница.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.