С ветът е пълен с истории. Радостни, тъжни… човешки истории. Всеки град има богато минало, архитектура, музеи и галерии, но най-голям колорит носи духа на мястото. Духът, пречупен през очите и сърцата на хората, живели в него през вековете. През легендите,през разказаните и неразказани истории.
Така и аз, пристигайки в Дъблин, знаех сухи факти за ирландската столица. Че е най-големият град в Ирландия, разположен в източната част на страната при вливането на река Лифи в Ирландско море. Че в Дъблин са родени редица влиятелни писатели и драматурзи, като Самюел Бекет, Оскар Уайлд, Джеймс Джойс, Джордж Бърнард Шоу. Че Дъблин е младежки град – 50% от населението е под 27 години.
ВИЖТЕ ДЪБЛИН - ГРАДЪТ НА МЛАДИТЕ
По време на пътуването през времето и пространстото обаче станах „нещотърсач“ и попаднах на няколко пълни с живот и колорит случки.
Първата история започва с един исторически период, трагичен за народа на Ирландия.
Страната по това време се крепи на земеделието, но земеделската система на острова е нестабилна и не е в състояние да се справи с продължителните периоди от лоши реколти. Основната храна на хората в Ирландия са картофите.
Катастрофата настъпва през 1845 г. когато картофената реколта е заразена с болестта „potato blight”. Тя буквално превръща картофите в гъста каша негодна за ядене. Проблемът се повтаря през следващите шест години. През 1849 г.-1850 г. освен от глада Ирландия е покосена и от холерна епидемия.
Гладът и болестите принуждават хората да търсят спасение извън пределите на родината. През периода 1846 – 1850 година населението на Ирландия намалява с 2 млн. души, което по това време съставлява 25 % от населението на страната.
Половината от тях загиват от глада и болестите, а другата половина емигрират в Северна Америка или други части на Великобритания. Всяка седмица в Ню Йорк слизали по 15 хиляди измъчени ирландски емигранти, които търсели нов живот в новия свят. Те пристигали в Америка на стари кораби, които били наричани „плаващи ковчези“, защото по време на дългото пътуване на борда им умирал всеки пети.
Един от корабите е „Jeanie Johnston”. Между 1848 и 1855 година, корабът прави 16 пътувания до Северна Америка, като превозва емигранти до Канада и Ню Йорк. Средната продължителност на едно пътуване траело 47 дни, а един курс превозвал между 100 и 250 пътника, много над допустимото за капацитета на кораба.
Независимо от тези обстоятелства, няма нито един загинал пътник или член на екипажа по време на всички пътувания на „Jeanie Johnston”.
Корабът имал изключителен капитан, подготвен екипаж и нещо много рядко за екипаж на кораб в тези времена – професионален лекар.
През април 1848 година Маргарет Райли и съпругът й Даниел се качват на кораба „Jeanie Johnston“ в Дъблин, за да отплават за Америка.
Маргарет е бременна, но въпреки това капитанът поема риска да качи семейството й. Целият екипаж е безкрайно мил и много отзивчив към бременната жена. Бебето се ражда в открито море една седмица преди акостирането му в Америка и в знак на признателност към всички, Маргарет кръщава сина си със 17 имена – на всеки един от членовете на екипажа. В акта като място на раждане на детето е посочен – Атлантически океан.
Днес репликата на кораба „Jeanie Johnston” работи като музей, показва восъчни фигури на екипажа и най-интересните пътниции разказва техните съдби.
Другата история, която искам да споделя е за хитрия предприемач Уилям Уолш, който прави лимонада от поднесения му от живота лимон.
Уилям Уолш е предприемач, собственик на фериботите, превозващи пътниците през река Лифи. Тъй като плавателните съдове били в лошо състояние – ръждясали и неподдържани, на Уолш поставили условие да ги ремонтира или да построи мост. През 1816 г. предприемачът построил мост, но с клауза в договора, че за средващите 100 години всеки преминал съоръжението ще му плаща по половин пени. Така и до днес колоритният мост над река Лифи носи името Ha’penny Bridge.
А още колко истории се крият в дебелите книги на библиотеката в Тринити колидж, по тесните улички с ирландки пъбове, в паметта на хората. Ако се върна отново в Ирландия бих тръгнала по следите на елфите и леприконите, за да допълня легендата за приказната страна, където историите оживяват.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
