Днес Ирина Люцканова споделя с Вдъхновените кой е човекът, който я е мотивирал да започне позитивна промяна в живота си.
Универсален боец
Докато приготвям раницата за спорт и грижливо подреждам маратонките и екипа си мисля какви универсални бойци ни прави спорта. Днес е поредният ден, в който ще се боря за мечтите си. Днес е поредният ден, в който ще вляза в залата, за да работя върху физическата издръжливост на тялото си. За да постигам след това и в живота шампионски резултати.
В дни като днешния съм благодарна какъв огромен шанс имам, че открих навреме спорта като един от най-силните мотиватори за изграждане на личността. Мисля си и за това, което прави спортистите-аматьори толкова амбицирани и надъхани за успех при липсата на външен стимул – състезанието.
От всички много на брой причини най-важната е, че спортът ни приучава да бъдем силни и издръжливи и да излизаме ежедневно извън зоната си на комфорт. Учи ни и да бъдем удовлетворени дори от дребните победи на духа над тялото.
Казват, че Ученика среща Учителя когато е готов за него. Аз имах късмета да срещна Ина и нейната философия на живот и тренировки рано.
Трудно ми е да представя личност като нея, но с една дума – тя е многопластова. Вече над 10 години Ина е мой треньор и учител и благодарение на нея преживях като победител не един срив в живота си. Защото спорта ни прави силни, дисциплинирани и много устойчиви.
Защото спорта паралелно развива физиката, интелекта и интеракцията с другите. Прави ни екипни играчи.
Ина Георгиева е майстор на спорта, но нейната скромност не й позволява да изтъква този факт. Тренира от 6 годишна – плуване, лека атлетика, волейбол. Била е капитан на Националния отбор по волейбол, жени. Завършила е спортно училище „Чавдар“ и НСА, факултет „Кинезитерапия“.
Освен, че е незаменим треньор, Ина е и енциклопедичен ум. Знаеща, четяща, можеща.
Спортът, за професионален треньор като Ина, е като въздуха, не може да живее без него.
Той е професия, страст и начин на живот. Ина казва, че трябва да имаш вродена склонност към движението, но всички останали качества се изграждат в залата, на стадиона, в басейна. Ден след ден, неуморно, без извинения и оправдания. По-интересното е, че според Ина всеки може да подобри физическата си форма и здраве с правилните тренировки.
В залата тя е виждала не една и две метаморфози. Всичко зависи обаче от целите, положения труд и постоянството и не на последно място от професионализма на треньора. Замислих се, че когато се наложи да ходим на лекар, то търсим информация за опит, квалификация и специализации на лекаря.
Така трябва да постъпваме и с треньорите, защото на тях поверяваме телата си в дългосрочен план. Защото най-важното в спорта е преди всичко да се съхраним здрави, за да можем да надграждаме и моделираме физиката си.
Подходът на Ина към трениращите в залата е като към професионалисти. Често се смеем, че напомня на великата Нешка Робева.
Изисква още и още и не приема „маркиране“ на елементи и упражнения. Настоява да се раздаваме, защото ако го правим в залата, това се пренася в живота и работата. Винаги съм се чудила защо големите треньори са пестеливи на похвали. Оказа се много просто – за професионалния треньор е много важно да следи какво не е добре в процесите и да го коригира с цел подобряване на резултата. Градивна критика, която води до развитие на потенциала и в крайна сметка – до медали.
Ето затова професионалните спортисти са научени да търпят и приемат забележките – с едничката цел да израстват. А професионалните треньори не хвалят или го правят рядко.
Оказва се обаче, че и Ина се учи от трениращите момичета на важни за нея качества – най-вече на умереност и търпение. Умереност в изискванията и търпение, че все пак сме аматьори. Но така или иначе, за да се постигнат добри резултати се изискват поне 4 тренировки седмично, хранителен режим и ясна цел.
Защото няма как да си хубав или успял и мързелив! Изисква се труд и постоянство, докато спорта стане навик, необходимост, удоволствие. И чак тогава идват резултатите. Ако ги искаш!
Помолих Ина да ми каже кои са 3-те най-важни причини, които да накарат неспортуващите хора да започнат да тренират. Ето ги трите най-важни стимула:
1. Спортът е профилактика на здравето.
2. Редовните тренировки изграждат качества на характера, които са полезни за всички области на успешен живот.
3. И не на последно място – спортът допринася за добра визия, особено важна за жените!
За да бъде пълноценен животът на един човек, той трябва да развива паралелно качествата на ума, тялото и душата.
Ако работим върху едно качество за сметка на другите няма как да изпитваме хармония и удовлетвореност. Защото няма да имаме стабилна конструкция.
От Ина научих също така, че професионалният спорт и интелекта вървят ръка за ръка и си помагат. И няма такова нещо като „тъп спортист“. Ограничени могат да бъдат всички – спортуващи или не. Велики също могат да бъдат всички, но трябва да полагат много труд в нещата, с които се захващат.
Та, скъпи мои приятели, завържете маратонките и притичайте като шампиони последната миля, защото медалите се раздават на финала и то при постижения.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини и любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
