Р азказ за началото на един процес, който отчасти продължава и до днес.
Робството на територията на САЩ е една от най-големите разделителни във вътрешнополитическия живот на страната в продължение на много години.
Това е и една от главните причини за разгарянето на Гражданската война между северните и южните щати, която продължава цели четири години, а консенсус видимо е постигнат.
19 юни е знакова дата в историята на САЩ, главно за афроамериканското население, но не само. Празник, на който се почита свободата на духа и тялото във всичките ѝ измерения.
Ейбрахам Линкълн се превръща в добър медиатор между двете страни в спора и в един от най-демократичните и либерални президенти. Неслучайно и до днес е запомнен като един от най-добре служилите американски президенти.
Само няколко месеца след разгарянето на Гражданската война Линкълн започва да предприема поредица от действия, чрез които да стигне до крайната си цел.
Година след започването на войната американският президент успява да убеди Конгреса в приемане на решението за премахване и забрана на робството.
На 13 март 1862г. Конгресът приема нов закон, който забранява на офицерите от армията принудително да връщат избягали роби в домовете на техните „собственици”.
На 10 април същата година собствениците, които са освободили или планират да освободят робите си, са уверени от федералното правителство, че ще получат компенсация за това свое действие.
Само шест дни по-късно всички роби в окръг Колумбия са освободени, а собствениците им – обезщетени.
На 19 юни 1862г. Конгресът официално забранява робството на всички настоящи и бъдещи американски територии, а Ейбрахам Линкълн подписва документа, с който дава своето съгласие за влизането му в сила.
Задачата, с която се заема президентът Линкълн, не е никак лека. На пръв поглед премахването на робството е хуманен и важен политически и социален ход, но актуалната обстановка в страната не работи в негова полза.
Войната, недоверието на голяма част от населението на Съединените американски щати правят тази реформа още по-трудно постижима.
19 юни 1862г. е едва началото за процеса на премахване на робството. Процес, който се превръща в кауза на самия Линкълн. През септември същата година той представя своята Прокламация за еманципацията пред кабинета си.
Прокламацията окончателно влиза в сила на 1 януари 1863г. Първоначално успехът не е грандиозен. Броят на освободените чернокожи роби не е голям, но той постепенно нараства с настъпването на армията на юг.
Прокламацията за еманципацията, освен че освобождава голям брой роби, им позволява да се включат в армията на страната на Севера.
Началото на процеса по премахване на робството среща голяма доза негативизъм и отрицание. Ейбрахам Линкълн успява да си спечели много врагове в рамките на Конфедерацията (южните щати), но пък получава положителен международен отзвук.
Подкрепят го страни, които са категорично против всякаква форма на робство, както и такива, които вече са преминали през процеса на неговото премахване като Франция и Великобритания.
Абел Хейууд, представител на работниците в Манчестър, пише до Линкълн следното: „Радостно ви отдаваме чест за решителните стъпки, които предприемате, с цел да докажете, че вярвате в думите на вашите създатели: „Всички хора са създадени свободни и равноправни”.
След края на Гражданската война през 1864г. много хора са притеснени от факта, че Прокламацията ще престане да бъде валидна след приключването на военните действия.
Това обаче не се случва. По време на президентската си кампания през 1864г. Линкълн акцентира именно върху останалата част от стъпките, които трябва да се предприемат за финализирането на процедурата за премахване на робството във всяка една точка на Съединените американски щати.
След като е преизбран за президент, Ейбрахам Линкълн веднага стартира процедура по въвеждане на 13-та поправка в Американската конституция, която ще забрани робството във всички щати и територии, прилежащи на САЩ.
13-тата поправка е одобрена от законодателните органи на всички щати на 6 декември 1865г., а 12 дни по-късно официално влиза в сила.
Въпреки освобождаването на робите обаче проблемите с интеграцията на чернокожото население продължава над век след това.
Появата на сегрегацията и видимото разделяне на „черни” и „бели” навсякъде в обществото е повече от обидна и унизителна за афроамериканците.
Наследниците на робите, докарани от африканския континент, ще трябва да изчакат раждането на великия д-р Мартин Лутър Кинг, който почти ще завърши тази дългогодишна борба за гражданските права на чернокожите в САЩ.
Речта му „Имам една мечта” ще се превърне в истински химн на всички представители на афроамериканското население, които не спират да мечтаят за своята истинска и пълноценна свобода.
И въпреки че на практика към днешна дата чернокожите в САЩ са свободни, расовите различия и конфликти продължават да тлеят на различни нива в страната.
В САЩ живеят представителите на най-различни етноси и националности, но отношенията между наследниците на завоевателите и на африканските роби винаги са били обтегнати.
Сто и петдесет години след Гражданската война ситуацията в САЩ се е подобрила по много фактори, но върху проблема с интеграцията на чернокожите определено има да се работи още.
Важно е да се учим от грешките си, а историята винаги е някъде там, за да ни напомня за тях.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
