Ройтерс за политическата криза в България

"България не успява да даде тласък на отворената си, но малка икономика след тежката рецесия.

Протестите срещу строгата фискална политика и ниските жизнени стандарти принудиха клонящото в дясно правителство да подаде оставка през февруари.

Протестите, първоначално предизвикани от високите цени на електричеството, продължават вече почти три седмици.

Преди да се откаже от властта, кабинетът започна процес за отнемане на лиценза на чешката ЧЕЗ, което постави под въпрос инвестиционния климат в най-бедната членка на ЕС."

Това се казва в коментар на Ройтерс за ключовите рискове, пред които е изправена България. Агенцията отговаря на няколко ключови въпроса за ситуацията в страната и отбелязва кои теми ще бъдат важни в близкото бъдеще:

Кой ще управлява?

Премиерът в оставка Бойко Борисов здраво държеше юздите на фискалната си политика, с която поддържаше валутния борд към еврото.

Той обаче направи малко за повишаването на жизнения стандарт, който остава много под средното равнище за ЕС.

Преди предсрочните избори, които се очакват най-вероятно през май, партията на Борисов ГЕРБ има близки резултати до тези на социалистите.

Който и да спечели, почти сигурно ще трябва да сключи коалиционно споразумение с по-малка партия. Борисов беше приет вчера в болница с високо кръвно налягане след оставката си, което допринесе за усещането за политическа безизходица.

Какво да следим: Кого ще назначи Росен Плевнелиев за глава на временното правителство, което предстои да бъде сформирано през следващата седмица? Инвеститорите желаят опитен професионалист, за да се поддържа фискалната дисциплина във времена, когато протестиращите искат увеличение на разходите.

Кой ще спечели предсрочни избори? Пъстрият парламент и пазарлъците за коалиции изглеждат почти сигурни. Ако ГЕРБ спечели, ще има натиск за възобновяване на икономиите.

Мудна икономика Европейският съюз прогнозира растеж от 1,4% през тази година спрямо 6-7% отпреди икономическия упадък през 2009 г., но това ще допринесе с малко за подобряването на живота на повечето българи. Средната месечна пенсия е едва 135 евро, а заплатата - около 400.

София успя да съкрати дефицита си до едно от най-ниските равнища в блока - 0,5% от БВП през миналата година, което беше важно за поддържане на доверието във валутния борд.

Какво да следим: Ще запази ли служебният кабинет фискалния курс на фона на исканията на протестиращите за намаляване на сметките за ток и вдигане на заплатите и пенсиите? Ще бъде ли достатъчно ефективно да се гарантират приходите в бюджета?

Корупция и престъпност Корупцията и организираната престъпност все още изгарят България 20 години след края на комунистическото управление, което отблъсква инвеститорите, намалява растежа и отлага членството й в Шенгенското пространство.

Балканската страна не разкри подробности за 100 поръчкови убийства за последното десетилетие и предстои да сложи зад решетките висш държавен служител за корупция. ЕС държи съдебната й система, както и тази на Румъния, под специален мониторинг.

Какво да следим: Ще успеят ли съдилищата в страната да осъдят висш държавен служител? Това може да задвижи пазарите в краткосрочен план и ще сигнализира, че България се превръща в по-лесно място за бизнес.