Защо Бойко Борисов даде на късо, питат немскоезичните медии. "Дойче веле" представя коментари и оценки от тях:
"Бойко Борисов беше обещал на хората, че ще санира страната, ще се бори с корупцията, ще либерализира икономиката и ликвидира безработицата. Но и през 2013 г. България си остава най-бедната страна в ЕС", припомня "Вийнер Цайтунг".
Под заглавие "Късо съединение за премиера Борисов" изданието посочва някои от безспорните успехи на неговото управление, сред които удължаването на автомагистрала "Тракия" и зрелищните, но твърде съмнителни от правна гледна точка акции на вътрешния министър Цветан Цветанов срещу организираните престъпни банди в страната.
"Но по общата оценка на наблюдателите при управлението на Борисов изцяло отсъстваха наложителните структурни реформи", отбелязва още "Вийнер Цайтунг".
"Дали обаче причината за оставката на българското правителство наистина са протестите
срещу монополите и високите цени на тока и парното? Или както предполагат редица наблюдатели по-скоро става въпрос за добре обмислен шахматен ход на българския премиер, за да си осигури по-добра изходна позиция за предстоящите парламентарни избори", пита се австрийското издание.
В публикацията пише още: "Оставката на Борисов го освобождава от хватката на протестиращите недоволни негови сънародници и му дава възможност да се концентрира върху предизборната кампания, в която със сигурност няма да липсват и нови обещания. Малко вероятно е обаче тези негови сметки да излязат - напоследък Борисов губи рейтинг прекалено бързо и социалистите вече дишат във врата му."
В "Зюддойче Цайтунг" Клаус Брил отбелязва, че
оставката на Борисов е неговият единствен и най-вероятно добре пресметнат шанс
да укроти народния гняв и да излезе от вълненията с минимални щети.
"Той заяви, че няма да участва в управлението до предсрочните избори с надеждата, че при това положение гражданите бързо ще му простят греховете. След три години и половина на власт Борисов няма много с какво да се похвали, освен с бюджетните постижения.
Но програмата за икономии очевидно е била твърде сурова, тъй като българите страдат от голяма бедност. Те са разочаровани, че правителството нито е подобрило икономическото им положение, нито е провело достатъчно ефективно борбата с корупцията и мафията. Вместо това Борисов изразходва много енергия за укрепването на властта си и на "своите хора" в правосъдието и пресата. Не на последно място трябва да се отбележи, че той действа много импулсивно и стихийно - и в оставката си се показа като истински популист. За което си получи заслуженото", пише още Брил.
"Оставката на българския министър-председател Бойко Борисов е дежа вю - тя напомня за февруари 1997, когато тогавашният социалистически премиер Жан Виденов се оттегли предсрочно след продължилите със седмици демонстрации на недоволното население и щурмуването на парламента", пише Барбара Йортел в "ТАЦ".
В статията четем още: "Борисов очевидно не иска да чака дълго и то с основание: от месеци личи, че на планираните за юли парламентарни избори българският "Политрамбо" е заплашен от съдбата, която бе отредена и на всичките му предшественици от 1997 година насам - да не бъде презибран след първия мандат.
Ясен знак за намаляващото доверие към досегашното правителство бе гротескният референдум за бъдещето на ядрената енергия - мнозинството от избирателите не се съобрази с призива на Борисов да се гласува с "не". А последните демонстрации срещу високите цени на тока се превърнаха в последната капка, която преля чашата. Гневът и разочарованието на българите, които в началото посрещат всеки нов премиер като месия, са огромни. Все повече хора живеят в изключителна бедност. Сега като че ли се очертават предсрочни избори. Но какъвто и да е техният резултат - това надали ще промени нещо в тежката ситуация на хората", пише Йортел.
И Франк Щир изтъква в "Ди Цайт", че България остава най-бедната страна в ЕС - със средна заплата от 400 евро и пенсии по 100 евро.
"При това положение не е изненадващо, че социалната експлозивност на българското население сега намира израз в протестите срещу цените на тока. Учудващо е по-скоро, че това се случва чак сега", пише той.
В статията четем още, че към неспособността за реформи на българското правителство се добавят и някои неизяснени обстоятелства около личността на самия Борисов.
"Премиерът, който е бил бодигард на Тодор Живков, никога не е крил, че навремето като шеф на охранителна фирма е поддържал контакти с престъпни групировки - по-скоро е кокетирал с това. Но подробности около взривяването на автомобила на неговата приятелка Цветелина Бориславова през 1997 например няма и до днес. В следващите седмици вероятно ще се обсъжда и защо в средата на 1990-те години внезапно е прекратено разследването срещу фирмата на Борисов "Тео Интернешънъл", заподозряна в производството на цигари-менте."
Според германския "Ди Велт"
Борисов е станал жертва на собствената си политика на икономии:
"При неговото управление държавният дефицит беше намален, но народът въстана срещу курса на икономии. България е пример за това как политиката на послушание пред Брюксел може да те завлече в пропастта.
Правителствената криза в България надхвърля вътрешнополитическите рамки на страната. Тя е симптом за една тенденция, която се забелязва в цяла Източна Европа: на правителства, които не успяват да се справят с ширещата се бедност, им се налага да водят тежки битки за оставането си на власт. Това са най-вече онези правителства, които правят това, което иска от тях Брюксел. Сега ЕС ще трябва да се запита защо се провалят тъкмо онези управления, които така стриктно изпълняват директивите на Брюксел."
"Бойко Борисов трябваше да е силният човек, който се бори с несправедливостите. Той трябваше да е истинска попзвезда на политическата сцена. Така и го наричаха някои - "Батман", а българският премиер дори се гордееше с това си прозвище.
Сега "Батман" си отива", пише австрийският "Курир" и цитира думите, с които Борисов напуска сцената: "Народът ни даде властта, сега ние му я връщаме обратно". "Твърде патетични думи за един човек, който е ненадминат гросмайстор на самоинсценировките", коментира австрийското издание.
