Ангел Семерджиев, уволненият шеф на ДКЕВР, заяви в интервю миналата седмица, че при отчитането на електромерите и електрическото потребление имало "системни проблеми".
Тогава обаче протестите вече бяха в пълен ход - разгневените българи имат проблем с цялата система, се казва в статията, озаглавена "Оставка на правителството в България: Размирици в бедната къща на ЕС".
Статията е подписана от Кено Версек, който редовно коментира в "Шпигел" събитията в Унгария и Румъния.
Почти за миг демонстрациите срещу цените на тока се обърнаха във всеобщ протест срещу икономическата и социалната политика на правителството на министър-председателя Бойко Борисов. В сряда то подаде оставка, уж, "за да върнем властта на народа, който ни я даде", както обоснова Борисов своята стъпка.
Но недодяланият 53-годишен майстор по карате и бивш полицай иска преди предстоящите избори да предотврати най-лошото. Защото неговата партия ГЕРБ е изправена пред изборен провал заради политиката на рестрикции, лошата социална политика, нерешителната борба с корупцията и протакането на реформите.
Българският политолог Иван Кръстев не е изненадан от размера на протестите. "Политиката на затягане на коланите през изминалите години беше много драстична, сега имаме добри финансови показатели", казва Кръстев.
"Лошата новина е че финансовата стабилност води страни като нашата не до по-голямо спокойствие, а до политическа криза и социални размирици."
Действително някои финансови показатели на страната са за пример. Бюджетният дефицит през 2011 г. беше 2%, задълженията на държавата бяха само около 15% от БВП. От Международния валутен фонд и Европейския съюз имаше много похвали за това.
Останалите реформи обаче - на работния пазар и на системата за социално осигуряване, бяха пренебрегнати. Чуждестранните инвеститори по-скоро се въздържаха от ангажименти в България. През изминалите години бяха загубени повече от сто хиляди работни места, правителството замрази пенсиите и заплатите в обществения сектор, изтичането на работна ръка от страната достигна рекордно ниво.
От останалите в страната си хора една четвърт живеят под прага на бедност. ЕС би трябвало да приеме социалното положение в България и протестите в страната като сериозен знак за промяна, призовава политологът Кръстев.
Икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика посочва като причина преди всичко "много тежкото социално положение" в страната. "Бедността през последните години се увеличи многократно", казва Ганев. "Много работни места бяха загубени и доходите като цяло спаднаха".
Със сметките, които българите получиха в началото на февруари, започнаха и протестите. След като цените на тока бяха повишени с 13 % още през лятото на миналата година, едва сега - в студения период, хората усетиха това увеличение, защото мнозина се отопляват с ток.
Източник: spiegel.de / Превод: БГНЕС
Последвайте ни
