„Още като се чу в края на миналата година, че има нови варианти на коронавируса, в Националния център по заразни и паразитни болести започнахме да ги търсим. Търсим ги насочено. Там, където има по-голяма заболяемост, там, където колеги са съобщили, че при PCR теста има нещо особено. В същото време изследваме и проби, които идват при нас от болници, буквално на случаен принцип, но с достатъчно вирусно натоварване в носоглътката”, обясни в студиото на „Здравей, България” по NOVA доц. Любомира Николаева-Гломб.
Тя отчете, че около две трети от секвенираните близо 200 проби досега са с британския вариант на коронавируса.
Доц. Гломб категорично отрече, че тази мутация на коронавируса води до по-висока смъртност.
„Няма такова нещо. Дори в научните публикации заразността се снижи. Отначало се говореше за 70% по-висока, сега върви между 40% и 50%. Леталитетът – колко от заразените са починали, за момента стои същата”.
Ръст на новите случаи на заразени с COVID-19
Вирусологът обясни, че с оглед на по-високата заразност няма нищо учудващо в това, че в 12 български града е засечен британският вариант на коронавируса.
„Освен това знаем колко голяма е емиграцията, българската в Англия и би ни учудило, ако не е влязъл”.
Засега в България не са засечени два други нови опасни щама на коронавируса, тези от Южна Африка и Бразилия.
„Бразилският вариант не е много разпространен в Европа. Седи си относително на място, което към момента е успокоително”.
The Times: Очаква се значителен спад в броя на болните от COVID-19 в Англия
„Ако говорим за леталитета на южноафриканският вариант – при условие, че сме достатъчно дисциплинирани, спазваме разстояние, хигиена и т.н., мисля, че нямаме основание да се притесняваме, тъй като тези варианти не са стряскащо по-летални. Това, което е неприятно е, че при южноафриканския и бразилския, антителата на преболедувалите се разпознават в малко по-малка степен”, поясни доц. Гломб.
Тя подчерта, че все пак антителата са ефективни и неутрализират южноафриканския и бразилския варианти, но в по-ниска степен.
„Това важи и за ваксините. Производителите на двете ваксини, базирани на информационна РНК, вече работят по нагласяне към тези нови варианти”, обясни доц. Гломб и добави, че адаптирането на ваксината е въпрос на 6-7 седмици. „Все още не е установен критичният праг, под който антителата не защитават”.
„Колкото по бързо се достигне по-висок процент на ваксинирани, толкова повече ние притискаме вируса и му пречим да се размножава. Безконтролното му предаване от човек на човек, позволи на вируса да се адаптира към нашите оръжия. Ние трябва да бъдем по-бързи от него”, заяви доц. Гломб.
По нейните думи, въпреки че ваксините имат защитен ефект, макар и по-слаб, срещу последните щамове на коронавируса, след обновяване е вероятно да се наложи поставяне на трета доза.
„Практически това е да се получи трета инжекция или т. нар. „бустер”, за да се адаптира имунитетът към новите варианти”.
„Мисля, че лека полека човечеството ще се адаптира и към този вирус”, прогнозира доц. Любомира Николаева-Гломб.
