И звънредна епидемична обстановка ще се обявява единствено с решение на Министерски съвет, решиха депутатите с одобрените на второ четене промени в Закона за здравето.
Новите текстове имат за цел да набележат мерките, към които ще се придържа страната ни, за да се опита да ограничи заразата от COVID-19 след края на извънредното положение, чийто срок изтича на 13 май и няма да бъде удължаван.
Извънредна епидемична обстановка ще може да се обявява за определен период от време с решение на кабинета, по предложение на министъра на здравеопазването и въз основа на извършен анализ на риска от държавния здравен инспектор.
Първоначалното предложение бе това да става решение на здравния министър, но управляващите се отказаха от него. Отговорността да се носи от Министерски съвет като колективен орган бе и настояването на опозицията от БСП.
"Ние разчетохме вашето искане като искане за ясно поемане на политическата отговорност", заяви по време на днешните дебати правосъдният министър Данаил Кирилов.
По предложение на ГЕРБ депутатите одобриха и 8 критерия, част от които трябва да бъдат налице, за да се обяви извънредна епидемична обстановка в страната или на територията на отделен регион.
На задължителна изолация ще подлежат всички болни от заразни заболявания. Остава и карантината за доказаните контактни на тях лица.
Малко по-рано днес управляващи и опозиция влязоха в спор още в самото начало на дебатите по второ четене на Закона за здравето.
На някои от предложенията се противопоставиха от БСП. Според депутата от левицата проф. Георги Михайлов в законопроекта "инфекцията е издигната на пиедестал, който не заслужава".
"Позволявам си да го повторя като специалист – това не е особено опасна инфекция. Тя не притежава основните белези на опасна инфекция, свързани с начина на заболяване на пациенти, докоснали се до нея. За особено опасните инфекции това значи, че безусловно се разболяваш сериозно. Второ – смъртността е значима. Не искам да говоря за проценти, но тук се вижда, че смъртността не е значима", заяви от трибуната проф. Михайлов.
Според него неправилно в текста е записано, че заболелите от инфекцията лица подлежат на задължително лечение.
"Не може да бъде провеждано задължително лечение на никого. Това е нарушение на неговите права. Изключение правят личности, които не носят отговорност за своите действия. Това е определен контингент от пациенти, където се извършва с решението на съда", каза още депутатът, който настоя текстът за задължителното лечение да отпадне.
На тезата на левицата се противопостави председателят на ПГ на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова, която съвсем наскоро пребори заболяването.
"Няма как да оспорваме съществуването му, предвид на това, че не само в България, а и целият свят се бори с пандемията от коронавирус. Мерките във всички страни са аналогични. Благодарение на навременно вземане на мерки, на този консенсус, който постигнахме с решението на извънредно положение, ние направихме възможно в България процентите на заболеваемост и смъртност да са едни от най-ниските в Европа и света", категорична бе Дариткова.
Депутатите гласуват на второ четене промените в Закона за здравето. С тях се уреждат мерките, които ще се вземат след края на извънредното положение.
В понеделник правната комисия реши правителството, а не здравният министър да обявява извънредна епидемична обстановка. Такова предложение ще може да дава главният държавен здравен инспектор до здравният министър, а той съответно - до кабинета. До тази стъпка ще се стига, когато има реален риск за живота и здравето на хората заради разпространението на заразни болести, в това число и на коронавирус.
Пада ДДС за заведенията и в туризма
НФСБ внесе законопроект за безплатно море
2004 случая на заразени с COVID-19 у нас
Заради COVID-19: Милиони ще умрат от рак и други лечими заболявания
СЗО: Има седем-осем водещи кандидати за ваксина за COVID-19
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуално съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
