Н а днешното си заседание във Франкфурт управителният съвет на Европейската централна банка реши да разшири програмата за количествени улеснения заради кризата с коронавируса, с 600 млрд. евро., до 1350 млрд. евро и удължи действието на мерките „поне до края на юни 2021 г.”
Тоест ЕЦБ ще изкупува облигациите на държавите от еврозоната, наливайки пари в техните икономики в безпрецедентен мащаб. Преди пандемията количествените улеснения, остатък от финансовата криза през 2009 г., възлизаха на около 20 млрд. евро месечно. Тези покупки на облигации ще продължат в допълнение към средствата, предвидени за възстановяване от рецесията, предизвикана от коронавируса.
Еврозона, валутен борд или лев – какво да изберем
Всъщност дори в разгара на драмата с гръцкия дълг през 2015 г., ЕЦБ наливаше по 80 млрд. евро месечно в икономиката на еврозоната. Сега сумата ще надхвърли 100 млрд. на месец.
Междувременно и държавите от Европейския съюз, които досега не са приели еврото, няма да бъдат изоставени на произвола на съдбата. Но предвиденият за целия ЕС фонд за възстановяване в размер на 750 млрд. евро все още е в процес на обсъждане. Докато количествените улеснения на ЕЦБ, носещи сега звучното име Пандемична програма за спешни покупки, вече действат.
Влизаме в еврозоната само със сегашния валутен курс
Освен това днес президентът на Европейската централна банка, Кристин Лагард съобщи, че основният лихвен процент в еврозоната остава без промяна на ниво от 0%.
Въпреки че според анализа на ЕЦБ пандемията затихва и здравната криза е приключила, Лагард посочи, че се очаква безпрецедентна рецесия в паричния съюз на еврото. Оповестената днес прогноза е за спад на брутния вътрешен продукт с 8,7% през 2020 г.
Очаква се бурно възстановяване на икономическата активност през 2021 г., с ръст на БВП от 5,2%.
„Покупките на активи са необходими във всички юрисдикции на еврозоната, за да се подкрепи паричната политика”, заяви Лагард.
Радев: Вече знаем цифрите, България ще вземе 15 млрд. евро
На фона на днешните решения на борда на ЕЦБ е видимо, защо е по-добре за държава като България да е член на еврозоната.
Това да си част от съюза от страни, който контролира втората по важност суверенна валута в света, дава огромни възможности при преодоляването на кризи.
За разлика от ЕЦБ, Българската народна банка не може просто да напечата левове и с тях да започне да купува държавни облигации. А и в другите аспекти на паричната политика, БНБ е принудена от условията на валутния борд да следва решенията, взимани във Франкфурт, без да има право на глас.
ЕК с фонд от 750 млрд., две държави най-големи бенефициенти
Така България, чиито лев на практика е напълно конвертируем в евро, не може се възползва от предимствата на валутния съюз, но за сметка на това търпи повечето от негативите от политиката на ЕЦБ.
След пресконференцията на Лагард днес, еврото е подкрепено от новината за повечето количествени улеснения, които ще помогнат на икономиката на еврозоната. Но е под натиск от влошените прогнози за рецесия през тази година. Така единната валута поскъпва с 0,22%, до 1,1258 долара, като движението нагоре се дължи и на по-лошите от очакваното данни за безработицата в САЩ.
Watch the ECB press conference live: President Christine Lagarde explains today’s monetary policy decisions https://t.co/KmtpDuXRUQ
— European Central Bank (@ecb) June 4, 2020
криза, която тихо расте" />
