С амо през 2015 година над 1 милион души влязоха в ЕС, предимно през Средиземно море. През миналата 2016 1,2 млн са потърсили бежански статут в страни от Евросъюза.
Мигрантският проблем на нашия континент обаче е капка в морето на световно ниво. Според ООН, броят на бежанците из планетата през 2016 е надхвърлил 65 милиона души.
Преследвани от войни и икономически трудности, много от тях се оказват в бежански лагери – възникващи от нищото градове на отчаянието и надеждата. Най-големите от тях имат населението на български областен град.
ВИЖТЕ СНИМКИ НА ОГРОМНИТЕ БЕЖАНСКИ ЛАГЕРИ В БЛИЗКИЯ ИЗТОК И АФРИКА
Десетте най-населени бежански центъра в света приютяват над 1 милион души. Първоначално създадени като временни убежища, някои от тях съществуват вече над 40 години. Така в тях са започнали да се развиват собствени институции, магазини, училища и спортни шампионати, наред с винаги присъстващите насилие, престъпност и експлоатация.
Ето колко души живеят в най-големите бежански лагери и какво представлява живота им там.
Какума и Дадааб в Кения – общо около 430 хиляди души
Двата най-големи бежански комплекса в източноафриканската държава имат по-голямо население, отколкото са регистрираните жители на Пловдив. Причината са многобройните продължителни конфликти в региона.
Какума е най-големият отделен бежански лагер в света. Съществува от 1992 и е дом предимно на хора от Южен Судан и Сомалия, но в него има хора от още 20 държави, пишат от ООН. В момента населението му надвишава 184 000 души.
25 cases of cholera reported at Kakuma Refugee Camp – The Standard https://t.co/lCJoAOLTAI pic.twitter.com/rhCyelDiuB
— VIPortal INC (@VIPortalINC) May 29, 2017
Създаден като временно убежище, лагера отдавна е достигнал площ и население, които водят до отвратителни условия на живот. В най-скорошните новини е избухването на епидемия от холера.
Поради неспиращия поток от бежанци от Южен Судан в последните години ООН се насочи към по-устойчив модел на развитие. Последните разширения на лагера се правят по такъв начин, че живеещите в тях да могат да се занимават свободно със земеделие и други икономически активности.
Причината е, че много от стотиците хиляди в лагера едва ли някога ще го напуснат. Не защото нямат потенциал.
Учениците в Какума често надминават средните резултати на връстниците си в Кения, но много от тях не получават образователни възможности след определено ниво.
Петте лагера в пустинния комплекс до гр. Дадааб имат събрано население от 245 000 души,
предимно от съседна Сомалия. В отделни моменти от историята му, както през 2011, популацията на комплекса е надхърляла 450 000 души.
Първите части от него са основани през 1992 година. Всяко от тях има над 80000 души население и оттогава насам се е превърнало в малък град с парниково земеделие, пазари, барове, салони за красота.
Популярно хоби е футбола, а през годините в лагера са се формирали истински клубове и първенство.
A day in Dadaab refugee camp — through the eyes of a child https://t.co/9Vf5Dw7tlw pic.twitter.com/7w8kACZ1ap
— ONE (@ONEinAfrica) May 17, 2017
Пренаселването, заразите и битовата престъпност обаче са основни аспекти на живота. В Дадааб месечно се раждат над 1000 деца, много от които не оцеляват. Цяло поколение от хора е прекарало живота си вътре и в момента създава потомство там.
По кривите му прашни улици действат ислямски екстремисти, изнасилвачи, лихвари и всякакви други престъпници.
Хуманитарната помощ се превръща в стока, а всички блага са обект на нерегулирани спекулации.
Какума и Дадааб са огромно финансово бреме за кенийската държава, като единствено помощта на ООН и различни НПО-та до момента предотвратява насилственото им затваряне.
Ал Затаари – изцяло сирийският град, извън Сирия.
Близо 5 милиона са сирийците, напуснали домовете си заради продължаващата гражданска война в страната им.
Стотици хиляди получиха убежище в Европа, но броят им е незначителен, на фона над 3 милиона в Турция, над 1 милион в Ливан и над 600 000 техни сънародници в Йордания.
Именно близкоизточното кралство приютява най-големият отделен бежански лагер, населяван от сирийци. В Затаари, създаден през 2012г., живеят около 80 000 души. Това го прави четвърти по големина лагер в света, както и четврътото по големина селище в самата Йордания.
Where are Syrian refugees going? 80,000 are in @ZaatariCamp - see it from above #SearchingforSyria https://t.co/deA4HdVVJU pic.twitter.com/kX6P2J07Sl
— UN Refugee Agency (@Refugees) May 28, 2017
Хуманитарните условия са далеч по-добри от тези на други места в Близкия изток и Африка. Собствената му икономика и инфраструктура бързо са се разширили до над 3000 магазина, 9 училища, 2 болници, футболно първенство и циркова академия.
Основната търговска улица местните наричат "Шанс-Елизе", подобно на фамозният парижки еквивалент.
Сирийците обаче се отличават от народите, за които конфликтите и номадството са нещо обичайно. Докато градят живота си в Затаари те все още мислят за завръщането си в родната им страна.
@mikafromparis Cf Mishamo camp studied by Liisa Malkki—compare rectilinear layout and landscape contours. pic.twitter.com/dJC7Jc9N6n
— BenjaminThomasWhite (@rain_later) January 29, 2016
Не такъв е случаят с
жителите на Бурунди, някои от които живеят от 1972 в бежански лагери в съседна Танзания.
Там преди над 40 години от нищото възникват селищата Катумба и Мишамо, всяко от които към момента има насление над 60 000 души.
Прогонените хора от етноса хуту сами създават лагерите и постепенно свикват с живота в тях, макар и лишени от правата на обикновените танзанийци. Бурундците си строят собствени бараки и започват да обработват земеделска земя.
Вече през 21-век Танзания предложи гражданство на много от жителите на лагерите, пристигнали или родени през 1972 година.
Nazarene's children in Nyarugusu camp /easter 2017 pic.twitter.com/AIrRQazPie
— Akobe Msombo Honore (@HonoreMsombo) April 17, 2017
Така близо 50-годишни хора, изживели живота си и отгледали децата си в Катумба и Мишамо, най-накрая получават възможността изобщо да излизат от селищата.
Към онзи момент те вече са отказали предложената им възможност да се върнат в Бурунди.
Не е и чудно, предвид факта, че продължаващите конфликти в родната им страна доведоха до нова вълна от над 290 000 бежанци, които в момента населяват други лагери в Северна Танзания.
„Бежанците никога нямат добър живот. Трябва да се бориш, за да имаш достатъчно храна и вода. Животът в палатката те уморява. Все пак е по-добре от това да живееш в страх вкъщи. Затова ще остана в този лагер, докато умра“, заявява 26-годишният бурундиец Рамадани, жител на лагера Нярогусо.
Неговият нов дом е създаден от ООН през 1996 и 1997, но заради политическата нестабилност в Бурунди през последната година приютява близо 150 000 души.
