М атематическата формула, по която се изчислява т. нар. дялово разпределение в сметките за парно, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление. Това констатира Съдът на Европейския съюз (СЕС) в ключово решение за потребителите в България (пълния му текст виж тук). То е задължително за всички институции и следва да доведе до отмяната на формулата в настоящия ѝ вид и до пренаписването ѝ, съобщава Lex.bg.
Съдът на Европейския съюз приема, че всеки в блока може да плаща за отдадената от тръбите и инсталациите топлина, според обема на апартамента си, но при условие, че „правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление“.
Съдът отмени формулата за сметките за парно
Паралелно с това Съдът на Европейския съюз констатира: „изглежда, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление“.
Съдебната сага срещу формулата за дялово разпределение продължава от години. Върховният административен съд я е отменял, обявявал я е за нищожна, а след това на практика бива приемана отново същата формула. При последната „промяна“, направена през май, за която беше предвидено да влезе в сила със задна дата от 25 февруари 2025 г., ВАС спря действието ѝ, докато не се произнесе по законността ѝ, за да защити обществения интерес.
Освен това правилата за „сградна инсталация“ не за първи път минават през проверката на съда в Люксембург. През 2019 г. по запивания от районните съдилища в София и Асеновград Съдът на Европейския съюз прие, че е допустима правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда – етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Както и че е допустима правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
Предлагат 30% сградна инсталация в сметката за парно
Новото решение е по преюдициално запитване от Районен съд – Пловдив. Днес Съдът на Европейския съюз потвърди виждането си за допустимост на практиката отдаденото от тръбите и инсталацията да се разпределя между всички в сградата, според големината на апартамента.
За първи път обаче Съдът на Европейския съюз се спира на формулата за дялово разпределение. Той подчертава, че в Директивата за енергийната ефективност (Директива 2012/27) няма изисквания, на които трябва да отговаря подобна формула, но пък тя изисква правилата за разпределение на разходите да осигуряват прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление.
КЗК: Да може да се махат радиаторите и да не се плаща
„За да може обаче такова отчитане на тези разходи да се счита за прозрачно и точно, то следва да се извършва на също толкова прозрачна и точна основа, така че крайният клиент да може, от една страна, да узнае с точност размера на разходите, които са му начислени, и от друга страна, при необходимост да вземе мерки, за да приспособи личното си потребление и оттук да се съобрази с целта на Директива 2012/27 за насърчаване на по-добра енергийна ефективност“, отчита Съдът на Европейския съюз.
И заключава, че „изискването за прозрачност и точност се прилага и за математическата формула като разглежданата в главното производство, въз основа на която се изчисляват посочените разходи“.
В решението си Съдът на Европейския съюз посочва и конкретни пропуски във формулата за дялово разпределение:
„В случая, макар математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, да се основава на някои обективни данни, от преписката, с която разполага Съдът, е видно – освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши – че тя не отчита определен брой параметри, свързани с действителното функциониране на разглежданата в главното производство отоплителна инсталация. Всъщност подобна формула би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина“.
Съдът на Европейския съюз заявява, че „формулата за изчисляване на разходите трябва да се основава на ясни и обосновани параметри, така че фактурирането да почива на информация, която е точна и се основава на действителното потребление“.
„При тези обстоятелства, освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция следва да извърши, изглежда, че математическата формула, посочена в точка 6.1.1 от методиката, въз основа на която се изчисляват разходите за потребление на топлинна енергия в сградите – етажна собственост, не дава възможност за прозрачност и точност на отчитането на индивидуалното потребление по смисъла на член 9, параграф 3 от Директива 2012/27“, счита Съдът на Европейския съюз.
