Трансхуманизмът и мечтата за създаването на съвършения човек

Б ъдещето на човечеството е тема, която повдига много въпроси. Един от най-важните от тях е свързан с т. нар. трансхуманизъм – течение, което поддържа идеята за подобряване на човешките физически и умствени възможности и удължаването на живота с помощта на новите технологии.

Това обаче е обект на разпалени дебати. Редица учени алармират, че потенциалните последствия от използването на генетични манипулации за постигането на тези цели могат да бъдат много опасни. Според тях подобни практики биха позволили на хората да проектират децата си предварително.

No death and an enhanced life: Is the future transhuman? https://t.co/gwfe5aFkCq

— Guardian news (@guardiannews) May 6, 2018

Друга често обсъждана тема е тази за т. нар. крионика – наука за поставянето в „замразено състояние“ на хора, чийто живот не може да бъде поддържан със средствата на съвременната медицина. Надеждата на учените е, че в бъдеще тяхното съживяване и лечение ще бъде възможно.

Историята на трансхуманизма

Думата „трансхуманизъм“ е използвана за пръв път от Данте Алигиери в неговата творба „Божествена комедия“, написана през далечната 1312 г. Тогава обаче той не вложил същия смисъл, който тя носи днес. През 20-те години на миналия век британският учен Джон Б. С. Халдейн отбелязал в един от трудовете си, че големите научни открития, способни да удължат живота ни и да подобрят нашите умствени и физически способности, първоначално ще бъдат посрещнати с ужас от широката общественост.

Смята се, че терминът „трансхуманизъм“ е въведен през 50-те години от еволюционния биолог Джулиан Хъксли. По думите му, „можем с основание да вярваме, че човешкият вид е способен, ако пожелае, да надмине себе си – и то не в единични случаи, всеки спасявайки се сам, а вкупом, цялото човечество“.

The Covid-19 pandemic has given us a preview of what a “transhuman” future might look like, for better and worse https://t.co/2Cm3G6Edca

— The Wall Street Journal (@WSJ) June 20, 2020

Важна роля за популяризирането на трансхуманизма изиграл писателя, футурист и философ Ферейдоун М. Есфандиари. Любопитна подробност за него е, че той сменил името си на FM-2030. За решението му имало две причини: едната била неговата надежда, че ще успее да отпразнува стотния си рожден ден през 2030 г., а другата – желанието му да се освободи от практиката хората да носят традиционни имена (според него, това било остарял спомен за племенното минало на човечеството).

За и против трансхуманизма

През годините идеите на Хъксли и Есфандиари били подкрепени от редица учени и философи, сред които Макс Мор, Щефан Лоренц Зоргнер, Ник Бостром и Дейвид Пиърс. Последните двама са съоснователи на т. нар. Световна трансхуманистична асоциация (по-късно преименувана на Humanity+). Те дават следното определение на трансхуманизма: „Интелектуално и културно движение, което отстоява възможността и желанието за фундаментално подобряване на състоянието на човека чрез разума, особено чрез разработването и широкото разпространение на технологии за спиране на стареенето и значително повишаване на интелектуалните, физическите и психическите способности на човека“.

Далеч не всички, обаче, споделят този оптимизъм. Известният социолог, политолог и писател Франсис Фукуяма например отбелязва през 2004 г., че трансхуманизмът е една от „най-опасните идеи на света“. Според него, „ако започнем да се превръщаме в нещо по-висше, за какви права ще претендират тези усъвършенствани същества и какви права ще имат те в сравнение с изоставащите?“

Transhumanism: The final chapter in humanity’s perpetual quest to be kitted out in comforting accessories https://t.co/VQCFfx7dza

— The Independent (@Independent) August 26, 2017

На същото мнение е и изследователят от университета в Съсекс Блей Уитби. „Историята изобилства от примери за групи хора, които считали, че превъзхождат други групи. В случая с трансхуманизма, въпросното превъзходство ще е напълно реално. Трябва да се замислим за последиците, преди да е станало твърде късно“, смята той.

Между настоящето и бъдещето

За трансхуманизма най-често се говори като за сбор от идеи и концепции, които могат да се сбъднат някой ден в бъдещето. На практика обаче той е и съществена част от нашето ежедневие. Доказателствата са безбройни – от лекарствата, които ни помагат да се справим с всевъзможни опасни заболявания, през изкуствените крайници, благодарение на които хора, претърпели тежки инциденти, отново прохождат, до контактните лещи и зъбните протези. Всички тези неща улесняват нашия живот и увеличават неговата продължителност. Несъмнено подобренията, които можем да правим по телата си, стават все по-разнообразни и усъвършенствани. Големият въпрос е докъде ще ни доведе този процес?

Основната цел на редица технологични и медицински нововъведения е да помагат на болни, възрастни или пострадали при различни инциденти хора. Някои от тях, обаче, могат да бъдат използвани и от напълно здрав човек, който иска да подобри своите възможности. Пример в това отношение е еритропоетинът – естествен хормон, който се синтезира от бъбреците и стимулира образуването на червени кръвни телца. Той намира широко приложение в медицината и се използва като лечение за анемия. В същото време, еритропоетинът е и допинг, който се приема нелегално от някои спортисти (той увеличава тяхната издръжливост, тъй като улеснява преноса на кислород).

Would you upload your mind to a machine and become 'transhuman'? Find out more in our review of 'To Be a Machine' https://t.co/5tlN2xhbAv pic.twitter.com/71ApZplMa0

— Financial Times (@FT) March 29, 2017

„Наближава времето, в което спортисти с изкуствени крайници ще бъдат по-силни и по-бързи от своите опоненти, които не са „сменили“ своите ръце или крака“, смята Блей Уитби. Един от етичните въпроси, които изникват, е дали някой ден хирурзи ще започнат да заменят напълно здравите крайници на спортисти, борещи се златни медали. „Подобна идея сега звучи отблъскваща, но това не означава, че някой ден няма да стане реалност“, смята Уитби.

По пътя към безсмъртието

Експертът по кибернетика от университета в Ковънтри Кевин Уоруик е сред хората, които искрено вярват, че бъдещето принадлежи на трансхуманизма.

„Нима има нещо лошо в идеята да заменяме някои проблемни части от телата си, за да живеем по-добре и по-дълго“, отбелязва той. Уоруик споделя, че е имплантирал в тялото си различни устройства.

„Едното от тях ми позволява да улавям ултразвукови вълни, все едно съм прилеп. Освен това свързах нервната си система с компютър, благодарение на което усетих какво докосва роботизирана ръка, намираща се в лаборатория в Англия, докато самият аз бях в Ню Йорк“, разказва ученият.

Привържениците на трансхуманизма са убедени, че научният прогрес е ключът към постигането на безсмъртие. Според тях, някой ден всеки орган ще може да бъде заменян с изкуствен. Технологиите, необходими за постигането на тези цели, все още не съществуват, но напредъкът в сфери като генното инженерство и нанотехнологиите дава надежда, че това е само въпрос на време. По тази причина не е изненадващо, че хора като изобретателя и футурист Рей Курцвайл, пионера в областта на нанотехнологиите Ерик Дрекслер и съоснователя на „ПейПал“ Питър Тийл дадоха съгласието си телата им да бъдат криоконсервирани и съхранявани в течен азот, докато медицината стане достатъчно развита, за да могат те да бъдат съживени.