В о омента отглеждаме поколение, което израства не с
нас, а покрай нас, в един паралелен, виртуален свят, смята
психологът Иван Игов.
Той коментира за БТА има ли промяна в отношението на днешните родителите към техните деца и различават
ли се съвременните възпитателни методи от тези в миналото.
Според данни на дружеството на психолозите от
миналата година 1/3 от децата между 13-15 години активно
общуват през интернет.
На тази възраст почти няма дете без профил във "Фейсбук", а в същото време едва 13 на сто от учителите и 15 на сто от родителите разбират за какво става
дума, дава пример Игов.
Според него сегашното поколение родители повтаря стереотипите на своите родители и
прави това, което са правили нашите бащи и дядовци.
Разликата е, че, ако преди 50-100 години
тези методи са били успешни, тъй като светът се е развивал
бавно, то сега това е невъзможно, отбелязва психологът.
Той дава пример, че само преди едва 10 години нямаше толкова широко
разпространение на мобилни телефони, нито на интернет. Децата ни живеят в паралелен
свят, който не
познаваме, и там не можем да ги контролираме,
нито можем да се
справим с този процес - защото не се учим на родителство, защото
смятаме, че старите методи могат да ни помогнат, коментира специалистът.
Според него страхът, че ще "изпуснем" детето, че
не знаем какво става с него, ни води до
най-малкото съпротивление, знак за безсилие - забраните и ограниченията, вместо да ни накара да се учим
повече, за да го опознаем и да се доближим до него.
Когато един човек реши да стане родител, трябва
да се научи на това, заключава психологът.
По думите му вече има много
програми, които да помогнат за това. Игов дава пример с
миналогодишната инициатива на УНИЦЕФ-България - курс за
родители за ранното детство.
Оказва се, че цели области от
мозъчето на детето не се изграждат, ако не му се обръща
необходимото внимание - това са области, свързани с емпатията, с
близостта, привързаността, посочва психологът. Да не говорим за
пубертета и ранното юношество, когато нещата стават съвсем
сложни в новия свят, допълва той.
"Детето уж е послушно, ходи на училище, връща
се, сяда на компютъра и изчезва. Просто изчезва от този свят, в
който ние го виждаме. Ние не знаем какво прави в интернет. Там
можеш да научиш полезни неща, но и ужасяващи", предупреждава
психологът.
Той разказва за майка, която си направила
фалшив профил
във "Фейсбук" и в него се представяла за дете на
възрастта на дъщеря си, станала й приятелка и така момичето
споделяло всичко с нея.
Не знам дали си давате сметка колко страшно е
това - тази майка реално просто следи и шпионира детето си през интернет,
коментира Игов и допълва, че за съжаление точно това се случва
със съвременните родители.
Вместо да се учим на нови подходи,
нови умения да разбираме децата си, се опитваме да ги
ограничаваме, с което ги отдалечаваме още повече от нас,
отбелязва той.
Психологът признава, че бързо променящият се
свят създава много проблеми на самите родители. Един възрастен в
момента отделя много повече време, за "да е в час" и все по-малко време му остава за децата.
Според него на бързата промяна на света, която откъсва
хората един от друг, се дължи популярността на "Фейсбук" и дори на
сапунките - "хората седят пред телевизора и гледат
общуване, което те самите не могат да имат".
Детският психолог Елена Тодорова пък съветва
да не превръщаме детето, колкото и малко да е то, в "обект на
грижи". Една от задачите на родителството и на възпитанието е
да
направим детето "майка и баща" на себе си
Тодорова забелязва
известни тенденции за "свръхпокровителстване" на децата, които
според нея са израз на родителска тревога и безпокойство и са
свързани с достъпа ни до информация и съвременни технологии.
Това, което кара децата да откриват, да се
учат и да се забавляват чрез играта, всъщност е стремежът към
познание, който е в основата на всяка една личност, посочва тя.
Тодорова, която работи в дом за
медико-социални грижи във Варна, дава пример с децата,
отглеждани в институции, където "стремежът им към познание
не се захранва адекватно и резултатът е изоставане в развитието".
Детският психолог коментира и темата за забраните. По думите й те водят най-често до два типа поведение
- засилване на копнежа по забраненото или
адаптиране към забраната чрез търсене и намиране на заместител.
Всеки,
който се е опитвал да успокои 2-годишно хленчещо дете знае, че
почти нищо друго не помага освен предлагането на алтернативи, дава пример Тодорова, като уточнява,
че това е възрастта, в която се въвеждат по-активно забраните
като регулатор на поведението.
Тя обединява забраните, прекалените грижи и
предотвратяване на опасностите под общ знаменател за значението
им за развитието на детето.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
