Оу уването с деца с някакво увреждане по никакъв
начин не се отразява негативно върху развитието на другите деца в
семейството или групата, обясни пред БТА психологът Елена
Тодорова, която работи в дом за медико-социални грижи за деца
във Варна.
По думите й такива притеснения са
неоснователни, но масовите стереотипи у нас за децата със
специфични образователни потребности не са се променили - въпреки
че има безспорен напредък по отношение на законовата база.
Тодорова разказва, че всеки ден се сблъсква с примери, които я
карат да мисли, че нямаме готовност за адекватно мислене спрямо
"различното".
Дори родители на деца с увреждания споделяли с нея страхове и опасения за това, че може другото им дете да
подражава на детето с проблемите.
Имам възможност да наблюдавам групи от по 8-10
деца, в които се отглеждат по едно-две деца със специфични
образователни потребности, и смело заявявам, че по никакъв начин
това не се отразява негативно, дори и в бебешка възраст,
когато детето най-интензивно копира средата си, категорична е
Тодорова.
През ранното детство здравите деца, които растат
около другите, изобщо не забелязват и не се смущават от
различието, а
се научават да им помагат и съдействат при нужда
Те демонстрират такова отношение, каквото биха имали към
по-малките от тях деца. По нейни наблюдения като преходно
явление в общия си процес на развитие не е изключено някое дете
да започне да подражава на определени звуци или форми на игра,
които бързо преминават.
Нашето поколение е осакатено, като не е
привикнало да живее с различието, а напротив - се впечатлява и
притеснява, смята психологът.
Когато ние, възрастните,
питаме "дали детето ми няма да пострада от общуването със свои
връстници с увреждане", проектираме изцяло собствените си
комплекси, убедена е тя.
Психологът разказва, че в практиката си е ставала
свидетел на осиновяване в САЩ на деца със синдрома на
Даун, детска церебрална парализа, хидроцефалия.
Родителите
споделят как цялата общност ги подкрепя, организира
благотворителни кампании, които имат за цел да приветстват
тяхното смело решение и да има помогнат да реорганизират
жилищната си среда.
Според Тодорова такива
случаи са много само в чуждия опит, а българската
действителност е наситена с тези с обратен знак.
Лично аз не съм оптимист за бъдещето на децата с
проблеми,
защото в България имаме още на какво да се учим, смята експертът, като посочва, че у нас няма още
дори адаптирани детски площадки.
Наскоро Елена Тодорова е била на специализация в детски
център за интеграция в Прага и според нея именно това е успешен
пример за социализация, рехабилитация и включване в интегрирано
обучение на деца със специални нужди в предучилищна възраст.
Центърът се посещава от 106 деца, а дейността се ръководи от
неправителствена организация, като родителите плащат такси. В
групите са до 20 деца, но реално се събират около 15 в група на
ден и с всяка от тях работи специален педагог и негов асистент.
Групите са разделени - за деца с комуникативни
затруднения, със здравословни и с комбинирани проблеми.
Всяка група си има любимец, за който се грижи - куче, зайче или
друго животинче.
Помещенията са големи, с обособени кътове за храна,
организирани занимания за психомоторно отпускане и за
индивидуални игри. Обзавеждането е съобразено със спецификата на
децата, които са в групата - например при децата с комбинирани
увреждания има повече специални проходилки, басейн с топки,
лежанки, дървени играчки за развиване на фината моторика и кът
за сюжетни игри.
Във всяка група има пиано и много се
използва музика,
ритмични песни и музикални инструменти за
сплотяване и стимулиране на езиковото развитие на децата.
В определен ден от седмицата те имат йога,
специални дихателни техники, уроци по музикален инструмент,
лечебни масажи и упражнения, сауна, рисуване.
Огромният двор е
предвиден така, че и дори и трудноподвижните да могат свободно
да играят, без да е необходима чужда помощ за това.
Работата с децата е преди всичко в група,
разказва психологът.
Елена Тодорова е впечатлена и от отношението на възрастните и
децата към тези, които проявяват негативизъм и не желаят да
бъдат част от групата - с търпение и уважение към това
поведение, без стремеж на всяка цена да се наложат.
Психологът не отрича, че от нормативна гледна
точка
в България има напредък. Децата със специфични
образователни потребности са с предимство, например, в детските
градини. Друг е въпросът каква услуга им се прави, като буквално
ги "натъпкват" в масовите учебни заведения, обръща обаче внимание Тодорова.
Според нея образователните програми там не са
адаптирани за децата с увреждания и се налага те да "догонват"
останалите или завинаги да бъдат белязани с различието и
затруднената успеваемост.
По нейни наблюдения броят на децата в групите
не се намалява и почти винаги в тях има над 25 деца.
Това не е
"подкрепяща среда" - нито за децата със специфични
образователни потребности, нито за останалите, които също имат
права, нито за учителите, категоричен е психологът.
Източник:
БГНЕС
