Децата с увреждания не "увреждат" здравите

О�у �уването с деца с някакво увреждане по никакъв начин не се отразява негативно върху развитието на другите деца в семейството или групата, обясни пред БТА психологът Елена Тодорова, която работи в дом за медико-социални грижи за деца във Варна.

По думите й такива притеснения са неоснователни, но масовите стереотипи у нас за децата със специфични образователни потребности не са се променили - въпреки че има безспорен напредък по отношение на законовата база.

Тодорова разказва, че всеки ден се сблъсква с примери, които я карат да мисли, че нямаме готовност за адекватно мислене спрямо "различното".

Дори родители на деца с увреждания споделяли с нея страхове и опасения за това, че може другото им дете да подражава на детето с проблемите.

Имам възможност да наблюдавам групи от по 8-10 деца, в които се отглеждат по едно-две деца със специфични образователни потребности, и смело заявявам, че по никакъв начин това не се отразява негативно, дори и в бебешка възраст, когато детето най-интензивно копира средата си, категорична е Тодорова.

През ранното детство здравите деца, които растат около другите, изобщо не забелязват и не се смущават от различието, а

се научават да им помагат и съдействат при нужда

Те демонстрират такова отношение, каквото биха имали към по-малките от тях деца. По нейни наблюдения като преходно явление в общия си процес на развитие не е изключено някое дете да започне да подражава на определени звуци или форми на игра, които бързо преминават.

Нашето поколение е осакатено, като не е привикнало да живее с различието, а напротив - се впечатлява и притеснява, смята психологът.

Когато ние, възрастните, питаме "дали детето ми няма да пострада от общуването със свои връстници с увреждане", проектираме изцяло собствените си комплекси, убедена е тя.

Психологът разказва, че в практиката си е ставала свидетел на осиновяване в САЩ на деца със синдрома на Даун, детска церебрална парализа, хидроцефалия.

Родителите споделят как цялата общност ги подкрепя, организира благотворителни кампании, които имат за цел да приветстват тяхното смело решение и да има помогнат да реорганизират жилищната си среда.

Според Тодорова такива случаи са много само в чуждия опит, а българската действителност е наситена с тези с обратен знак.

Лично аз не съм оптимист за бъдещето на децата с проблеми,

защото в България имаме още на какво да се учим, смята експертът, като посочва, че у нас няма още дори адаптирани детски площадки.

Наскоро Елена Тодорова е била на специализация в детски център за интеграция в Прага и според нея именно това е успешен пример за социализация, рехабилитация и включване в интегрирано обучение на деца със специални нужди в предучилищна възраст.

Центърът се посещава от 106 деца, а дейността се ръководи от неправителствена организация, като родителите плащат такси. В групите са до 20 деца, но реално се събират около 15 в група на ден и с всяка от тях работи специален педагог и негов асистент.

Групите са разделени - за деца с комуникативни затруднения, със здравословни и с комбинирани проблеми. Всяка група си има любимец, за който се грижи - куче, зайче или друго животинче.

Помещенията са големи, с обособени кътове за храна, организирани занимания за психомоторно отпускане и за индивидуални игри. Обзавеждането е съобразено със спецификата на децата, които са в групата - например при децата с комбинирани увреждания има повече специални проходилки, басейн с топки, лежанки, дървени играчки за развиване на фината моторика и кът за сюжетни игри.

Във всяка група има пиано и много се използва музика,

ритмични песни и музикални инструменти за сплотяване и стимулиране на езиковото развитие на децата.

В определен ден от седмицата те имат йога, специални дихателни техники, уроци по музикален инструмент, лечебни масажи и упражнения, сауна, рисуване.

Огромният двор е предвиден така, че и дори и трудноподвижните да могат свободно да играят, без да е необходима чужда помощ за това. Работата с децата е преди всичко в група, разказва психологът.

Елена Тодорова е впечатлена и от отношението на възрастните и децата към тези, които проявяват негативизъм и не желаят да бъдат част от групата - с търпение и уважение към това поведение, без стремеж на всяка цена да се наложат.

Психологът не отрича, че от нормативна гледна точка

в България има напредък. Децата със специфични образователни потребности са с предимство, например, в детските градини. Друг е въпросът каква услуга им се прави, като буквално ги "натъпкват" в масовите учебни заведения, обръща обаче внимание Тодорова.

Според нея образователните програми там не са адаптирани за децата с увреждания и се налага те да "догонват" останалите или завинаги да бъдат белязани с различието и затруднената успеваемост.

По нейни наблюдения броят на децата в групите не се намалява и почти винаги в тях има над 25 деца.

Това не е "подкрепяща среда" - нито за децата със специфични образователни потребности, нито за останалите, които също имат права, нито за учителите, категоричен е психологът.