Нямало система, която да открива надарените ни деца

Н�а �а законова система или метод у нас, с които да се откриват интелектуално надарените деца и ученици, твърди в интервю за БТА психологът Емилия Дамянова.

Тя работи в "Менса България" (клон на световната организация за хора с висок коефициент на интелигентност) с надарени деца от предучилищна до гимназиална възраст.

По думите й емоционалната интелигентност и социалните умения са не по-малко важни от коефициента на интелигентност, за да се реализира един човек.

В "Менса" смятаме, че едно дете трябва да расте щастливо и да се обръща внимание на неговите интереси - на това, което му харесва да прави, обяснява Дамянова.

Според нея откриването на надарените деца в България става "по преценка на родителите или на учителите", а и психолозите могат да определят дали едно дете е талантливо.

С мен най-често се свързват родители, които са забелязали, че децата им са различни - по-инициативни, повече ориентирани към занимания, свързани с логиката и с изкуствата едновременно, разказва Дамянова.

Повечето родители споделяли, че децата им са живи, любопитни, интересуват се от много занимания и бързо се справят с тях. В едно будно дете се наблюдават повече интереси, а по-късно,

с възрастта, то се профилира в съответната област

Като психолог към "Менса" Дамянова работи най-много с деца, които имат логическа интелигентност.

Имаме деца, които участват в математически конкурси, други имат интереси към шахмата, има деца с музикални и с изявени езикови способности, обяснява тя.

По думите има теория на американския проф. Хауърд Гарднър за "множествената интелигентност" - т.е. тя може да бъде не само математическа, логическа, но и езикова и практическа.

На въпрос къде от "Менса" насочват да учат надарените деца - в т.нар. масови училища или в математическите и езиковите гимназии, психологът отбеляза, че са важни не само коефициентът на интелигентност, но и социалните умения и това, което децата обичат да правят.

Теоретично, около 2% от цялото население в света е "надарено",

като за средно ниво на интелигентност се смята постигнат коефициент на интелигентност (IQ) 100, а над 120 IQ - за високо.

Разпределението на интелигентността се смята за универсално или еднакво за всички общества, обяснява Дамянова.

На въпрос дали има определени години или подходяща възраст, в която децата или възрастните да се явяват на тестове за интелигентност, психологът отговори, че за всяка възраст има различни тестове, които са стандартизирани и утвърдени.

"Менса-България" официално прави тестове на деца над 14 години. Има методика за възрастовата група от 14 до 18 години, която е приета от организацията.

Експертът разказа, че преди няколко години "Менса" е осъществила проект в математически гимназии в София и Пловдив, при който са използвани пъзели и упражнения с логически игри. Голям процент от учениците са показали добри и високи резултати за интелигентност.

За първи път тази година София е домакин

на годишната среща на Международния борд на директорите на "Менса интернешънъл". Целта на форума, който ще е до 17 октомври, е да се стимулира идентификацията и обучението на интелектуално надарените деца и ученици.

През тази година се навършват и 65 години от създаването на "Менса" и 20 години - на "Менса България".

Международната организация е основана през 1946 г. във Великобритания от юристите Роланд Берил и д-р Ланселот Уеър с основната цел да създаде среда за хора със сходни интереси и най-вече с висок коефициент на интелигентност.

"Менса" е равноправно общество, в което расата, цветът на кожата, вероизповеданието, националната принадлежност, възрастта, политическите пристрастия, образованието или общественото положение не играят никаква роля.

"Менса" означава "маса", "разум" и "месец" на латински. Коефициентът на интелигентност се измерва със специален инструмент - т. нар. тест за прием в "Менса", разработен от психолози и изпитан върху големи групи от хора.