У чени от САЩ са разработили устройство, което може да преобразува мозъчните сигнали на парализирани хора в думи с по-голяма скорост отпреди, съобщават Франс прес и Би Би Си, позовавайки се на две публикации в сп. "Нейчър".
68-годишната Пат Бенет, която страда от амиотрофичната латерална склероза, е тествала технологията и казва, че тя може да й помогне да остане свързана със света.
В мозъка на Бенет са поставени импланти, декодиращи думите, които тя желае да каже.
Американските изследователи искат да усъвършенстват технологията си. Крайната им цел е хората, които вече не могат да говорят заради прекаран инсулт, мозъчни заболявания или парализа, да разполагат със средство да предават мислите си в реално време.
Пат Бенет язди коне и тича всеки ден, преди през 2012 г. да бъде диагностицирана със заболяване, което поразява областите на мозъка, контролиращи движението, и води до парализа. Първото нещо, което болестта засяга, е говорът й.
За целите на изследването на учени от Станфордския университет хирург имплантира четири сензора с размерите на хапчета в мозъка на Бенет в ключови за речта области.
Когато жената казва на устните, езика и челюстта си да издават звуци, за да образуват думи, алгоритъм декодира информацията, идваща от мозъка й.
"Тази система е обучена да разпознава кои думи трябва да идват преди други и кои фонеми какви думи да образуват", казва съавторът на изследването д-р Франк Уилет.
След четиримесечно обучение на софтуера да интерпретира речта на Пат Бенет, мозъчната й дейност се предава в думи на екрана със скорост 62 думи в минута - около три пъти по-бързо в сравнение с предишната технология.
Изследователите отбелязват, че в нормален разговор се произнасят около 160 думи в минута, но те все още не са създали устройство, което хората да могат да използват във всекидневието.
"Въпреки процента на грешка това е голям напредък към възстановяване на бързата комуникация на хора с парализа, които не могат да говорят", казва д-р Уилет.
За Пат Бенет това означава, че такива хора могат да продължат да работят и да поддържат приятелски и семейни отношения".
В друго изследване на учени от Калифорнийския университет в Сан Франциско, Ан, която е с тежка парализа след инсулт, е в състояние да говори чрез цифров аватар, който използва собствените изражения на лицето й.
Учените са декодирали сигнали от над 250 тънки като хартия електрода, имплантирани на повърхността на мозъка на Ан, и са използвали алгоритъм, за да пресъздадат гласа й въз основа на запис от речта й по време на нейната сватба.
Системата е достигнала почти 80 думи в минута и е правела по-малко грешки от предишните методи, разполагайки с по-голям речник.
"Това дава на потребителя потенциала след време да общува почти толкова бързо, колкото ние, и да води много по-естествени и нормални разговори", каза изследователят Шон Мецгер, който има принос за разработването на технологията.
Авторът на изследването д-р Едуард Чанг е "развълнуван" да види успеха на мозъчния интерфейс в реално време.
Според него подобренията в областта на изкуствения интелект са били "наистина ключови" и вече има планове технологията да бъде превърната в медицинско устройство.
Експерти приветстват потенциала на новото изследване, но отбелязват, че то все още е на много ранен етап.
