В огромен фризер в предградията на Денвър студент с дебело яке изстрелва електрически импулс в парче лед, извлечен от Антарктида. Точно пред фризера, в много по-топла стая, компютър, свързан с леда, регистрира внезапен скок в назъбена червена линия, която пълзи по екрана.
„Хей, имаме вулкан“, казва Ти Джей Фъдж, изследовател от университета във Вашингтон. Електрическият ток е открил тънък слой вулканична утайка в леда, оставена от изригване преди около 8000 години, разказва Асошиейтед прес.
Насладете се на красиви гледки от ледения континент Антарктида в нашата галерия.
Това е Националната лаборатория за ледено ядро в Лейкууд, където ледът, изваден от дълбините на Антарктика и Гренландия, се реже, фотографира и му се правят тестове. Повечето парчета се транспортират до други лаборатории, където изследователите правят повече изследвания, търсейки
свидетелства за миналото и бъдещето на Земята.
Just got done visiting the National Ice Core Laboratory. Love my job today. pic.twitter.com/i6Kp7mbwg2
— Scott K. Johnson (@SJvatn) June 17, 2016
Гладки и млечнобели парчета, наричани ледени ядра, осигуряват на учените богата историческа информация за много неща – от температурата на въздуха до парниковите газове и за космически събития. Историята може да се проследи до 800 хил. години назад.
Ледът е остатък от векове снеговалеж, сгъстен от теглото на години натрупване. „Можете да го пробиете и да го разглеждате като пръстените на дърветата. Това просто е година след година информация за климата, която е запазена в ледената покривка“, обяснява Фъдж.
Специализирани сондажни платформи
издърпват парчетата лед от сериозна дълбочина, до почти 3000 метра под ледената повърхност.
След това екипите ги прибират в защитни тръби, слагат ги в охлаждащи контейнери и с хладилни камиони ги транспортират до лаборатория в Колорадо.
Ancient ice at National Ice Core Laboratory in Lakewood, CO reveals clues of past #climate. https://t.co/dUbBLEIj24 pic.twitter.com/esXRl5zbdG
— Sustain Colorado (@Sustain_CO) August 11, 2016
В оживената работна стая във фризера в Лейкууд, където се поддържа температура от около -24 градуса по Целзий, работници слагат леда да мине през серия триони, които го разрязват според предварително уговорен модел за различни експерименти.
Част от всяко парче лед се архивира в друга, по-голяма стая при температура от -37 градуса по Целзий, за да могат бъдещите изследователи да проверяват стари резултати или да правят нови изследвания.
Учените извличат данни от леда по много различни начини. Разликите в теглото на молекулите в замразената вода съдържат следи за температурата на въздуха по време на снеговалежа.
Въздухът, хванат в капана на мехурчетата, може да се анализира, за да се измерят какви са били нивата на въглероден двуокис и други газове в атмосферата по времето, когато се е формирал ледът.
Got a special tour of the USGS National Ice Core Laboratory. Wicked cool! pic.twitter.com/IDiUC5p8sA
— M&M's planet tweets (@OtherOrbScience) October 31, 2015
Слънчево изригване или друго космическо събитие може да остави отличителни радиоактивни атоми върху снега.
Пепел, разпръсната от далечни континенти, пък предлага улики за атмосферната циркулация.
„Ледените пластове са в директен контакт с атмосферата. Всичко, което е в атмосферата ние го улавяме след време, след като е погребано в снега“, разказва Марк Туиклър, научен директор на лабораторията.
Ледените ядра са довели учените до значителни изводи за изменението на климата, включително че нивата на въглероден диоксид в атмосферата днес са по-високи, отколкото по всяко друго време, записано в леда.
