А строномите са открили обречена, разпадаща се планета с подобна на комета опашка, която изхвърля материал, равен на масата на връх Еверест всеки път, когато обикаля около своята звезда. Този малък, скалист свят, получил името BD+05 4868 Ab, се намира на около 140 светлинни години от Земята в съзвездието Пегас, съобщи Newsweek.
Планетата орбитира толкова близо до своята звезда, че изследователите изчисляват повърхностната ѝ температура на около 1649 °C. Това води до разтопена повърхност, която буквално кипи и излъчва материал в открития космос. Изхвърленият материал се охлажда и образува дълга опашка – подобна на тази на комета.
„Дължината на опашката е огромен, простира се до 9 милиона километра дължина, или приблизително половината от цялата орбита на планетата“, казва ръководителят на изследването и астроном Марк Хон от Масачузетския технологичен институт (MIT) в изявление.
Опашките са изключително рядко явление сред близо 6000 екзопланети, открити до момента – BD+05 4868 Ab е едва четвъртият такъв пример, открит досега. Освен това, опашката ѝ е най-дългата, а сигналът – най-силен сред всички познати случаи. „Това предполага, че изпарението му е най-катастрофалното и то ще изчезне много по-бързо от другите планети“, добавя Хон, като изчислява, че този свят може напълно да изчезне след едва 1 до 2 милиона години.
Откритието на BD+05 4868 Ab е направено чрез анализ на данни, събрани от сателита за изследване на транзитни екзопланети (TESS) на НАСА. Мисията TESS, ръководена от учени от Масачузетския технологичен институт, търси нови екзопланети около близки звезди, като регистрира редовните спадове в яркостта, които възникват, когато дадена планета премине или „транзитира“ пред своята звезда-домакин, както я виждаме от Земята
Транзитният сигнал, който екипът наблюдава от BD+05 4868 Ab, е нещо доста необичайно – силата му се изменя между различните орбити. Освен това, докато транзитът се наблюдава на всеки 30,5 часа, светлината от звездата-домакин се възстановява към нормалното състояние със закъснение. Това е ясен индикатор за наличието на дълга, влачеща се структура зад планетата, която продължава да блокира част от звездната светлина.
„Ние не търсехме този вид планета. Провеждахме стандартна проверка на кандидат-планети и случайно забелязах този сигнал, който изглеждаше много необичаен“, споделя Хон.
„Формата на транзита е типична за комета с дълга опашка. С изключение на това, че е малко вероятно тази опашка да съдържа летливи газове и лед, както се очаква от истинска комета – те няма да оцелеят дълго при такава близост до звездата-домакин. Минералните зърна, изпарени от планетарната повърхност, обаче, могат да се задържат достатъчно дълго, за да представят такава отличителна опашка.“
По думите на изследователите, бавната смърт на планетата може да се дължи на нейната малка маса – тя е между тази на Меркурий и Луната – и на изключително близката ѝ орбита, която е около 20 пъти по-близка до своята звезда, отколкото Меркурий е до Слънцето. Поради ограниченото гравитационно привличане, звездата-домакин лесно може да „откъсва“ материал от планетата.
„Това е много малък обект, с много слаба гравитация, така че лесно губи маса, което допълнително отслабва гравитацията и води до още по-бърза загуба“, обяснява съавторът на статията, астрофизикът от MIT Ави Шпорер. „Това е процес на бягство и става все по-зле за планетата. Извадихме късмет, че я уловихме тъкмо когато е на ръба да изчезне. Това е като нейният последен дъх.“
След като приключи първоначалният етап на изследването, учените планират последващи наблюдения на BD+05 4868 Ab с помощта на космическия телескоп „Джеймс Уеб“. Този апарат ще може да определи състава на опашката по това, кои цветове инфрачервена светлина абсорбира тя.
„Това ще бъде уникална възможност за директно измерване на вътрешния състав на скалиста планета, което може да ни каже много за разнообразието и потенциалната обитаемост на планетите от земен тип извън нашата слънчева система“, казва Хон.
Екипът планира да използва и данните от TESS, за да търси признаци за други разпадащи се планети.
„Това са странни обекти и формата на сигнала се променя с течение на времето – нещо, което е доста трудно да бъде открито“, отбелязва Шпорер. Въпреки това той добавя: „Това е нещо, върху което работим активно.“
