Н а 7 ноември 1885 г. българската армия постига една от най-значимите победи в новата ни история – победата в битката при Сливница. Този ден се превръща в символ на решителността и единството на младата българска държава, която само година след съединението си със Източна Румелия успява да защити независимостта си срещу по-опитен и по-добре въоръжен противник.
След обявяването на Съединението на 6 септември 1885 г. между Княжество България и Източна Румелия, напрежението на Балканите нараства рязко. Великите сили приемат новината с резерви, а Сърбия, водена от крал Милан Обренович, вижда в събитието заплаха за собствения си престиж и влияние в региона. Под предлог за „нарушаване на балканското равновесие“ на 2 ноември 1885 г. Сърбия обявява война на България.
По това време българската армия е в процес на изграждане. Голяма част от войските са разположени по южната граница заради очаквани конфликти с Османската империя, а западната граница е слабо защитена. Новината за нападението заварва страната неподготвена, но мобилизацията е светкавична.
Само за няколко дни доброволци, запасняци и млади офицери, мнозина от които без боен опит, се събират под знамето.
Княз Александър I Батенберг поема командването лично и насочва армията към Сливница – стратегическа точка, която прикрива пътя към София. На 5 ноември започват първите боеве, а на 7 ноември сражението достига своята кулминация. Сръбската армия, превъзхождаща българската по численост и техника, атакува с увереност, но среща неочаквано ожесточена съпротива.
Българските войници, подкрепяни от артилерията, успяват да задържат позициите си и преминават в контранастъпление. Решителността и тактическата гъвкавост на младите офицери се оказват решаващи – противникът е отблъснат, а фронтът се стабилизира. Победата при Сливница обръща хода на войната.
След битката българската армия преминава в настъпление и достига до Пирот, където на 14 ноември отново побеждава сръбските сили. В този момент обаче се намесва Австро-Унгария, която настоява за прекратяване на военните действия, за да предотврати разширяването на конфликта. На 19 февруари 1886 г. в Букурещ е подписан мирен договор, който потвърждава предвоенните граници, но оставя България като морален победител.
Битката при Сливница често е наричана „битката на капитаните срещу генералите“, защото българската армия се състои предимно от млади офицери, докато сръбската е ръководена от опитни военачалници. Тази победа показва, че новата българска държава не само може да се защити, но и да отстоява националното си достойнство.
Сливница се превръща в символ на единството между северняци и южняци, между войници от Княжеството и от Източна Румелия – хора, които едва два месеца по-рано са били под различни администрации, но на бойното поле воюват рамо до рамо. Победата укрепва Съединението и убеждава Европа, че България е зряла да заеме своето място като стабилна държава на Балканите.
Днес, повече от век по-късно, споменът за Битката при Сливница остава жив. В центъра на града стои паметникът на героите, а датата 7 ноември 1885 г. се помни като деня, в който една млада нация доказва, че свободата и единството не се подаряват – те се защитават с кураж, чест и решителност.
- Денят, в който Русия се промени завинаги
На 7 ноември 1917 г. (25 октомври по стар стил) в Петроград започва събитие, което ще промени не само съдбата на Русия, но и хода на световната история – Октомврийската революция. Под ръководството на Владимир Ленин и Лев Троцки, болшевиките извършват въоръжено въстание и свалят временното правителство на Александър Керенски, поставяйки началото на нова епоха – тази на Съветската власт.
Русия през 1917 г. е страна в дълбока криза. Първата световна война изтощава икономиката, армията търпи тежки загуби, а населението страда от недостиг на храна и гориво. След Февруарската революция същата година цар Николай II е принуден да абдикира и на мястото на монархията е създадено Временно правителство, оглавено от Керенски. То обаче не успява да стабилизира страната – продължава участието във войната, а социалните и икономическите проблеми се задълбочават.
В това време
болшевишката партия, водена от Ленин, печели все по-голяма подкрепа сред работниците, войниците и моряците, обещавайки „мир, земя и хляб“.
През лятото на 1917 г. в Петроград и други градове започват масови демонстрации, потушени от правителствените сили. Ленин е принуден временно да се укрие във Финландия, но през октомври се връща тайно в столицата и настоява, че моментът за действие е настъпил.
В нощта на 6 срещу 7 ноември (25 октомври по стар стил), въоръжените отряди на болшевиките – Червената гвардия, подкрепена от войници и моряци от Кронщат – започват настъпление срещу ключовите обекти в Петроград. Без сериозна съпротива те превземат мостове, жп гари, пощата, телеграфа и Държавната банка. В ранните часове на 7 ноември е обкръжен Зимният дворец, седалището на Временното правителство.
След кратка престрелка, при която има сравнително малко жертви, дворецът е превзет. Министрите на Керенски са арестувани, а самият той успява да избяга. По същото време в сградата на Смолни институт заседава Вторият Всеруски конгрес на съветите, който официално обявява свалянето на правителството и предаването на властта в ръцете на съветите.
Вечерта Ленин се появява пред делегатите и произнася историческите думи: „Работническата и селската революция, за която толкова дълго говореха болшевиките, е осъществена“.
Октомврийската революция бележи началото на нов политически режим – първата държава в света, управлявана от комунистическа партия.
Малко след това е създаден Съветът на народните комисари (Совнарком), начело с Ленин, а Троцки поема външните работи. Болшевиките издават първите си декрети – за мир (с предложение за изтегляне от войната) и за земята (с национализация на частните земи и тяхното преразпределение).
Но новата власт не носи веднага мир и стабилност. През следващите години Русия потъва в кървава Гражданска война между „червени“ и „бели“, която ще продължи до 1922 г. и ще коства живота на милиони. От хаоса обаче ще се роди нова държава – Съюзът на съветските социалистически републики (СССР), официално създаден през 1922 г.
Събитията от 7 ноември 1917 г. остават едни от най-противоречивите в световната история. За едни това е началото на социалната революция, донесла равенство и нов ред; за други – падането в тоталитаризъм, белязан от репресии и страх. Но безспорно тази дата променя геополитическата карта на ХХ в., поставя началото на съветската епоха и влияе върху развитието на целия свят в продължение на десетилетия.
Родени:
- 1834 г. – роден е българският революционер, поет и писател Любен Каравелов
- 1867 г. – родена е полският физик Мария Кюри
- 1913 г. – роден е френският писател Албер Камю
- 1965 г. – родена е българският дизайнер Евгения Живкова
Починали:
- 1962 г. – умира бившата първа дама на САЩ Елинор Рузвелт
- 2011 г. – умира американският боксьор Джо Фрейзър
