На 6 септември 1885 г. България прави решителна крачка към своята национална цялост – денят, който остава в историята като Съединението на Княжество България с Източна Румелия. След Освобождението през 1878 г., България е разделена на няколко административни области – Княжество България, което получава известна автономия под сюзеренитета на Османската империя, и Източна Румелия, автономна област с управител, назначен от султана. Това разпокъсано положение оставя много българи с усещането за непълнота и несправедливост – мечтата за единна България остава нереализирана.
Събитията от лятото на 1885 г. се развиват бързо и решително.
В Източна Румелия нараства недоволството от властта на назначените от султана управители, които често са чужденци и чуждестранно ориентирани. Местните българи, вдъхновени от националните идеали и жадуващи за обединение с Княжество България, организират тайни комитети и революционни движения, подготвяйки се за историческата стъпка.
Главни действащи лица в подготовката на Съединението са Стефан Стамболов, лидер на революционния комитет в Пловдив, Георги Измирлиев, като военен организатор, и други местни общественици и интелектуалци, които координират действията. Именно в Пловдив се разиграва централният момент на революцията – комитетът взема контрол над администрацията и военните постове, като овладява града с минимални жертви и без масови сблъсъци. Народът се включва активно, приветствайки обединението и демонстрирайки единство и решителност.
Ролята на княз Александър Батенберг е ключова.
Той, въпреки риска от международна изолация и възможни конфликти с Османската империя, подкрепя Съединението и осигурява легитимност на действията. Батенберг дава политическа и военна подкрепа, координира дипломатическите стъпки и убеждава армията да застане зад националния идеал. Благодарение на неговата мъдрост и смелост, революционният акт е превърнат в мирно, но категорично обединение, което е успешно и без големи разрушения.
На 6 септември 1885 г. новината се разнася като пожар – Източна Румелия е обявена за част от Княжество България. Народът се събира по улиците на Пловдив и останалите градове, празнувайки със знамена и химни. Българи от различни слоеве на обществото се обединяват в обща радост и гордост, виждайки дългоочакваната мечта да се сбъдва.
Реакцията на международната общност е първоначално смесена.
Османската империя и Великите сили първоначално гледат със съмнение на Съединението, но благодарение на дипломатични усилия и подкрепата на княз Александър Батенберг, България успява да запази новото си единство. Признание на Съединението идва постепенно – през пролетта на 1886 г. Великите сили, включително Русия, Англия, Франция и Германия, официално признават присъединяването на Източна Румелия към Княжество България, като това окончателно легитимира обединението на страната.
Денят на 6 септември се превръща в празник на българската национална идентичност и гордост, символ на съпричастността между всички българи, независимо от границите, наложени от външни сили. В следващите години Съединението полага основите на по-силна, обединена и независима България, която доказва, че националният идеал е несломим и вдъхновява поколения.
И до днес 6 септември е символ на единството и смелостта на българите, ден, в който
историята ни напомня, че когато народът е обединен, няма сила, която да спре неговата воля.
Хиляди българи празнуват на този ден с цветя, знаци и патриотични прояви, отдавайки почит на смелите революционери и на всички, които с жертви и усилия са помогнали мечтата за единна България да се превърне в реалност.
