Д нес Православната църква почита св. прор. Самуил и св. 37 мчци Пловдивски.
Името Самуил означава "измолен от Бога".
Св. прор. Самуил е роден в семейството на Елкана от град Рама (в онова време, когато израилтяните се управлявали от съдии, а не от царе). Елкана имал две жени – Ана и Фенана. Ана не можела да има деца и тъгувала много. Тя дълго се молила и плакала. Тя молила Бога да ѝ даде син и обещала, че ако Той ѝ окаже тая милост, тя ще Му го посвети. Молитвата ѝ се изпълнила, тя родила син и го нарекла Самуил. Когато той навършил три години, Ана го отнесла при първосвещеника Илий.
Господ благословил Самуил и оттогава често възвестявал чрез него Своята воля. Всички в Израил разбрали, че на момъка почива Духът Господен и го почитали като пророк.
В това време израилтяните били твърде развратни и непокорни Богу и Бог ги наказал. Цели 20 години израилтяните били под филистимско робство. Самуил се стараел да възбуди у тях чувства на разкаяние и съкрушение. Те го послушали и си го избрали за съдия и началник. С помощта на Самуил израилтяните се избавили от робството.
Самуил управлявал мъдро и справедливо. Когато остарял, отстъпил на синовете си част от властта и ги поставил съдии, но те не следвали неговия пример, били алчни и несправедливи. Недоволни от тях, старейшините дошли да молят Самуил да им избере цар. Това желание било неугодно Бог, но Той посочил за цар Саул, син на Кис, виден човек от Вениаминовото коляно.
Саул бил храбър и великодушен и затова всички го обикнали. И след избирането на цар, Самуил останал при народа да го наставлява. Но Саул престанал да се вслушва в неговите съвети, станал горд и самонадеян. Затова Бог избрал нов цар и го посочил на Самуил. Пророкът отишъл в къщата на Йесей и помазал най-малкия му син Давид.
Светият пророк Самуил умрял в дълбока старост и целият народ жалил за него. Погребали го в Рама.
Имен ден празнуват хората с името Самуил.
