Н е е тайна, че евтината и удобна храна в супермаркетите често вреди на здравето – това, което обаче остава скрито от потребителите, са изкушенията, заложени в самата структура на хранително-вкусовата промишленост. Тя е проектирана да подтиква към консумация и преяждане, използвайки за свои съюзници биологията на човека, икономически стимули и целенасочено премахване на полезни съставки от продуктите, пише SkyNews.
Експерти обясняват, че производителите на храни имат силен стимул да използват особеностите на човешката генетика, да насърчават преяждането и да редуцират здравословните фибри в продуктите. Това, според тях, води до влошено здраве, най-вече при бедните семейства.
Високо съдържание на сол и захар
Ключова роля играят добавянето на сол и захар и премахването на фибрите, обяснява проф. Тийс ван Ренс от Университета Уоруик. Така храната става по-евтина за производство, с удължен срок на годност и по-малки разходи за транспорт и съхранение. Доклад на Food Foundation за Обединеното кралство сочи, че храни с високо съдържание на захар, сол и мазнини струват по-малко от половината на здравословните алтернативи спрямо брой калории (4,30 паунда срещу 8,80 паунда за 1000 калории).
Такива храни увреждат нашата чревна система и ни кара да искаме да ядем още, и още, и още.
Проф. Тим Джаксън подчерта, че човешкото тяло не може да функционира без фибри – липсата им води до редица хронични заболявания и до чувство на глад дори след хранене. Това се изостря от бързото усвояване на простите захари, типични за индустриално обработените храни.
„Когато компаниите обработват храни, основната цел е максимална печалба“, подчертава проф. Ренс. Продуктите се правят така, че да предизвикват апетита, заложен в човешката еволюция, и да подтикват към преяждане. Дълбоко вкорененото от предците желание за сол, мазнини и захар днес се експлоатира съзнателно от индустрията, твърди проф. Джаксън.
Здравето и социалното неравенство
Въпреки подобни уверения, за много потребители обаче реалността е друга. Медицинската сестра Аманда Пакъм споделя, че развиването на здравословни хранителни навици е довело до нарастване на седмичните й хранителни разходи със 70 паунда, въпреки че консумира по-малко количество храна – просто тя е с по-високо качество. За Аманда, както и за хиляди други, тези разходи водят до компромиси с други аспекти на живота и социалната си активност.
Оценките на Food Foundation сочат, че домакинства с деца във Великобритания трябва да харчат до 70% от разполагаемия си доход за препоръчителна здравословна диета.
Бедни на време
Приготвянето на домашни и балансирани ястия изисква време, което липсва при семейства с дълги работни часове и самотни родители.
Кери от Манчестър потвърждава, че работейки повече, за да покрият все по-нарастващите разходи за живот, тя и съпругът ѝ нямат нито средствата, нито времето за приготвяне на здравословна храна за своите деца. „Всички бързи алтернативи в супермаркета са вредни. Ако искаш здравословно хранене, се нуждаеш от време и стабилен доход“, споделя тя.
Не всички обаче се съгласяват. Шейн Джонсън от Нотингамшир казва, че семейството му се храни здравословно с разумни средства, благодарение на това, че сам намира време да приготвя пресни ястия. Това обаче не променя цялостната тенденция: разликата в цената и достъпа до здравословна храна създава „огромно хранително или хранително неравенство“, което по-късно се превръща в неравенства по отношение на здравето, отбелязва проф. Ренс.
Цена, време и избор
Доклад на Food Foundation показва, че децата от най-бедните 20% от населението на Великобритания са почти два пъти по-склонни към затлъстяване, отколкото тези от най-богатите. Зъбният кариес и усложненията от диабет тип 2 също са по-чести сред бедните слоеве – почти трикратно увеличен риск от ампутация спрямо най-заможните.
Според проф. Джаксън, ако бедните могат да си позволят само най-евтините опции, това почти винаги значи нездравословна храна. Макар да изглежда евтина на рафта, крайната ѝ цена се поема от цялото общество – здравната система, социалните грижи, икономиката и най-вече засегнатите хора.
Анализ за Комисията по храните, земеделието и селските райони изчислява икономическата тежест от вредното хранене на 268 милиарда паунда годишно – почти колкото целия бюджет за здравеопазване в Обединеното кралство.
