И ндийските сили за сигурност започнаха тотална война срещу маоистките бойци в щата Чатисгарх, докато федералното правителство си поставя за цел „да изтрие“ дългогодишните въоръжени въстания в богатия на минерали, населен предимно с туземно население район на страната, пише Al Jazeera.
Горите на “Каригата хилс”, които се разпростират между щатите Чатисгарх и Телангана, се превърнаха в истинска „военна зона“, след като повече от 10 000 индийски войници бяха изпратени в рамките на антимаоистка операция, наречена „Операция Нула“ или „Кагар“.
Дясната партия "Бхаратия Джаната" (BJP), която управлява както щата, така и централното правителство, значително е засилила операциите по сигурността, като само тази година са убити най-малко 201 маоистки бунтовници, известни още като наксалити.
Поне 27 бунтовници бяха убити в сряда, включително лидерът на маоистите. През последните 16 месеца над 400 предполагаеми маоистки бунтовници са били убити в щата Чатисгарх, дом на голяма популация адиваси (означаващо „първоначални обитатели“ или коренно население).
Но активистите са обезпокоени: те казват, че много от убитите са невинни адиваси. А кампании и опозиционни лидери призовават правителството да прекрати огъня и да започне преговори с маоистките бунтовници, за да се намери решение на този продължаващ с десетилетия проблем.
Над 11 000 цивилни и военни са били убити при сблъсъци с маоистки бойци между 2000 и 2024 г., според официални данни. Силите за сигурност са убили поне 6 160 маоистки бойци през този период, по данни на полицията и самите маоисти.
Security forces kill 27 Maoist and arrest 54. Maoist supremeleader Basvaraju, who was responsible for various attacks on security forces and was also secretary of CPI(M), also killed. Maoism now reduced to 12 districts in India as against 126 in 2024. pic.twitter.com/NWO2HbqYbJ
— Seema Jagran Manch (@sjmorg_official) May 22, 2025
- Ще успее ли твърдолинейният подход на правителството да донесе мир, или ще отблъсне още повече адивасите – една от най-маргинализираните групи в страната?
- Кои са маоистите и защо се борят срещу индийската държава?
Въоръженото въстание в Индия започва през 1967 г. със селско въстание в малкото градче Наксалбари, разположено в щата Западен Бенгал. Думата „наксал“ идва от името на това градче.
Предвождано от комунистическите лидери Кану Саниеал, Чару Маджумдар и Джънгъл Сантал, въстанието е насочено към решаване на проблемите с експлоатацията на бедните селяни от латифундисти.
Тримата лидери основават Комунистическата партия на Индия (марксистко-ленинистка) (CPI(ML)) на 22 април 1969 г., за да водят въоръжена борба срещу индийската държава. Те вярвали, че техните искания няма да бъдат изпълнени в съществуващата демократична система.
Маоистките бунтовници са вдъхновени и от революционната идеология на китайския лидер Мао Дзедун. По примера на Китайската комунистическа партия, те водят продължителна въоръжена борба срещу индийските сили за сигурност в богатите на минерали райони в централна и източна Индия. Правителството на Западен Бенгал, начело с лидера на партията Конгрес Сидхартха Шанкар Рей, предприема ожесточена кампания за потушаване на наксалитското въстание.
„Още веднъж уверявам сънародниците, че Индия ще бъде свободна от наксали до 31 март 2026 г.“, казва министърът на вътрешните работи Амит Шах.
Саниеал, един от основателите на движението, казва пред репортер през 2010 г., че „до 1973 г. поне 32 000 наксалити или техни симпатизанти са били хвърлени в затвора из цяла Индия.“
„Мнозина бяха убити в инсценирани престрелки. А когато през юни 1975 г. бе обявено извънредно положение, бе ясно – слънцето почти беше залязло за наксалитското движение“, споделя той. Умира през 2010 г. на 78-годишна възраст, очевидно от самоубийство в Силигури.
С годините CPI(ML) се разпада на множество партии, над 20 от които все още съществуват. Основната CPI(ML) се отказва от въоръжената борба, декларира вярност към индийската конституция и започва да участва в избори. Днес тя е легално призната политическа организация с няколко представители в законодателните органи.
Междувременно, през 1980 г., една от фракциите – КПИ (марксистко-ленинистка) "Народна война" – е основана от Кондапали Сийтарамайя и Коллури Чиранджеви в Андхра Прадеш.
Друга голяма откъснала се група – Маоисткият комунистически център (МCC) – има база в щатите Бихар и Западен Бенгал. През септември 2004 г. MCC и КПИ(МЛ) "Народна война" се обединяват, създавайки Комунистическата партия на Индия (Маоисти), която днес е най-голямата въоръжена маоистка организация в Индия.
Най-скорошният генерален секретар на организацията, Намбала Кешава Рао, с прякор Басаварадж, е убит от силите за сигурност в сряда в Бастар, Чатисгарх – последната силна крепост на маоистите.
Indian security forces have launched an all-out war against Maoist fighters in Chhattisgarh state, as the federal gov't aims to “wipe out” long-running armed rebellions in the mineral-rich tribal region of the country. https://t.co/ztL5ge5IDh pic.twitter.com/pnLjmfdLMX
— Al Jazeera English (@AJEnglish) May 22, 2025
- Усилва ли BJP кампанията срещу маоистите?
Управляваното от BJP правителство на Чатисгарх заема по-агресивна позиция срещу маоистите в сравнение с предишното, ръководено от партията Конгрес.
Между 2020 и 2023 г., докато Конгрес беше на власт, загиват най-малко 141 маоисти, но само през 2024 г., откакто BJP поема управлението, силите за сигурност твърдят, че са убили 223 предполагаеми маоисти.
„През последните 15 месеца нашите служители за сигурност водят ожесточена борба с наксалите“, заявява пред Al Jazeera главният министър на Чатисгарх Вишну Део Сай.
„Това действие е част от по-широките усилия с водеща роля на премиера Нарендра Моди и на вътрешния министър Амит Шах – да направим Индия свободна от наксализъм. Това е решаваща фаза и напредваме бързо в тази посока“, казва той.
В момента силите за сигурност са обградили предполагаеми укрития на маоисти в Каригата Хилс, като според властите в операцията участват и армейски хеликоптери.
На 14 май вътрешният министър Амит Шах обяви смъртта на 31 бойци в Каригата Хилс.
„Още веднъж уверявам, че Индия със сигурност ще е свободна от наксали до 31 март 2026 г.“, повтори той в пост в мрежата X.
Общо близо 66 000 служители от различни паравоенни и специални части са разположени в Чатисгарх.
Най-новата операция, включваща над 10 000 войници, се съсредоточава върху богатия на минерали район Бастар в Чатисгарх, който се простира на 38 932 кв. км (15 032 кв. мили) – почти колкото американския щат Кентъки.
Само в Бастар правителството е издигнало около 320 лагера на силите за сигурност — там живеят три милиона души. Броят на персонала във всеки лагер варира според нуждите — от минимум 150 до максимум 1 200 души. В тях са включени и технически, и полицейски служители.
Лагерите на сигурността обикновено разполагат с наблюдателна и комуникационна техника, а в Бастар операциите подпомага и местната полиция, която наброява 20 000 души.
Използването на нови технологии, като напреднали дронове с висококачествени камери и термични сензори, улеснява силите за сигурност да следят дейността на маоистите в гъстите гори на региона.
Въпреки това местните твърдят, че силите за сигурност са извършили въздушни удари с големи дронове в различни части на Бастар. Маоистките групи също обвиняват силите в нанасяне на въздушни удари.
Силите за сигурност последователно отхвърлят тези обвинения.
Вътрешният министър Шах често посещава Чатисгарх, дори прекарва нощи с войниците в Бастар.
Но и предишното федерално правителство на премиера Манмохан Сингх, който предхожда Моди като министър-председател, също е предприемало твърди мерки срещу наксалите.
Сингх дори нарича наксализма „най-голямата вътрешна заплаха за сигурността“ на Индия и през 2009 г. неговото правителство стартира мащабна кампания „Операция Зелен лов“, за да потуши въстанието. Сред обвинения в нарушения на човешките права, индийските сили успяват да ограничат териториите, контролирани от маоистите.
През 2000-те години наксалите контролират близо една трета от богатите на минерали племенни земи, известни евфемистично като „Червения коридор“, обхващащ щатите Чатисгарх, Телангана, Одиша, Джаркханд и Махаращра. Броят на районите, в които маоистите имат съществено влияние, спада от 126 през 2013 г. до едва 38 през април миналата година.
‘Warzone’: Why Indian forces have launched a deadly assault on Maoists https://t.co/TXn0MNuQ2E
— Al Jazeera English (@AJEnglish) May 22, 2025
- Извършват ли силите за сигурност извънсъдебни убийства на адиваси?
Докато правителството отчита успехи във военната си офанзива, правозащитни групи като Съюза на народните граждански свободи (PUCL) обвиняват силите за сигурност в инсценирани престрелки и извънсъдебни убийства.
„Под претекст на елиминиране на маоистите се провежда мащабна военна кампания“, казва Джунас Тирки, президент на PUCL в Чатисгарх.
„От 2024 г. насам насилието, нарушенията на човешките права и милитаризацията в Бастар рязко нараснаха. Невинни племенни жители са убивани в инсценирани престрелки“, заяви той пред Al Jazeera.
PUCL са идентифицирали поне 11 случая на инсценирани престрелки през последната година и половина.
На 25 март полицията твърди, че е убила маоистите Судхакар (познат още като Судхир), Пандру Атра и Манну Барса в село Бордга, в Биджапур, на около 160 км източно от Бастар.
Но жителите твърдят, че версията на полицията е невярна. Те разказват, че през нощта полицията е обградила селото, отвела 17 души, освободила седем, застреляла трима и задържала останалите седем.
Правителството отрича обвиненията, но по случая не е проведено независимо разследване. Обичайната магистратска проверка след подобни инциденти не се счита за достоверна от правозащитници и племенни общности, тъй като основно се базира на полицейската версия.
„Истина е, че Судхакар беше маоист и е дошъл да посети някого в селото. Но полицията залови живи Судхакар, брат ми и други, отведе ги и по-късно ги застреля, като невярно представи случая като престрелка“, казва братът на Манну Барса, Манеш Барса, пред Al Jazeera.
Генералният инспектор на полицията в Бастар, Паттилингам Сундаррадж, не е съгласен с тези обвинения. Той настоява, че маоистите често оказват натиск върху местните, за да изфабрикуват обвинения срещу полицията след подобни инциденти.
Въпреки това, множество подобни така наречени престрелки в Бастар в миналото са доказано инсценирани, а в повечето случаи справедливостта изобщо не достига до жертвите.
„Дори и да бъдат изтласкани от Бастар, маоизмът е идеология, която не може да бъде победена само с насилие“, казва бившият DGP Вишваранжан.
От хиляди такива инциденти в Бастар през последните 25 години, само два са били предмет на съдебно разследване. На 28 юни 2012 г. 17 адиваси, сред които шестима непълнолетни, са убити в село Саркекуда, окръг Биджапур; на 17 май 2013 г. четири деца са сред осемте убити в село Едасмета, същият окръг.
Разследванията, водени от съдии от върховните съдилища, установяват, че всички жертви са невинни. Докладите са публикувани през 2022 г. по време на предишното управление на партията Конгрес, но досега няма повдигнати полицейски обвинения срещу нито един служител.
Дори мирните протести срещу минни проекти и милитаризацията са посрещнати с твърди репресии.
Движението Moolvasi Bachao Manch (MBM), водено от адиваси, бе забранено миналата година за „съпротива срещу развитието“ и „съпротива на силите за сигурност“.
Десетки младежи адиваси, свързани с MBM, са арестувани от 2021 г. насам.
India's military operation "Kagaar" escalates its war against Maoist guerrillas, deploying thousands of troops, tanks, airstrikes, and drones. The offensive is blamed for massacring civilians. However, the CPI (Maoist) is fighting back. Read on. 🧵 pic.twitter.com/LPlrEiln7H
— red. (@redstreamnet) May 8, 2025
- Защо се критикува назначаването на бивши маоисти в правителствените сили?
През последните години наемането на адиваси, мнозина бивши маоисти, изглежда се обърна в полза на властта.
Управляваното тогава от BJP щатско правителство през 2008 г. стартира включването на бивши маоисти в формированието District Reserve Guard (DRG), с цел да бъдат използвани в антимоуистките операции. Логиката: бившите маоисти се справят по-добре в плътната джунгла и познават укритията на маоистите.
Но миналото буди опасения. Адиваси, наети като Специални полицейски офицери (SPO), са били обвинявани в тежки нарушения на човешките права.
През 2005 г. щатското правителство, управлявано от партията Конгрес, лансира кампания срещу маоистите под името Salwa Judum (в превод от местния език „мирен поход“). Членовете на Salwa Judum са били въоръжавани и по-късно преназначени като SPO, с месечно възнаграждение от 1 500 рупии (≈ 17 долара).
„От една страна, самото правителство е предлагало диалог с маоистите. Но сега то е превърнало Бастар във военна зона“, казва активистката Сони Сори, адиваси.
Членове на Salwa Judum са били обвинявани в изнасилвания, палежи, изтезания и убийства. През 2011 г. Върховният съд обявява Salwa Judum за незаконно движение и критикува щата за въоръжаване на цивилни. Последвалото преструктуриране води до включването на повечето SPO в DRG.
Служителите на DRG също са обвинявани в нарушения, но такива случаи рядко са разследвани.
Критици поставят под въпрос политиката за ангажиране на предалите се маоисти в бойни действия вместо в рехабилитация.
„Начинът, по който SPO бяха включени в DRG, е обезпокоителен. Това показва как млади хора, участвали във въоръжени действия, получават отново оръжие под предлог рехабилитация“, казва адвокатката и правозащитничка Приянка Шукла.
Бившият депутат Арвинд Нетам определя ситуацията в Бастар като „гражданска война“. В такава ситуация, казва той, най-много страдат племенните общности.
„Било маоисти или DRG, убиецът и жертвата са от племето“, споделя той пред Al Jazeera.
Активисти критикуват и новата политика за рехабилитация в Чатисгарх, която обещава парични награди и поощрения и така подтиква към доносничество срещу съседи за пари, дори и с обвинения, които са юридически несъстоятелни.
When baman used 200% of their brain .
— Marco Kalita (@Axomiyashakta) December 2, 2024
The mastermind of naxal movement from naxalbari bengal was a Brahmin , kanu sanyal.
Sitaram yechuri also a telegu Brahmin.
Charvak was Brahmin.
Jyada dimaag lagane ka result.
🚨 Don't use 200% of 🧠
u would end up harming hindu pic.twitter.com/MsSM6eaFQh
- Защо властите отказват примирие?
Интересното е, че докато правителството засилва офанзивата, все още предлага мирни разговори с маоистите.
„Оставаме категорични: маоистите трябва да дойдат на преговори. Вратите за диалог в рамките на Конституцията са винаги отворени“, казва щатският вътрешен министър Вижай Шарма миналата седмица.
Маоистите обаче настояват за примирие и изтегляне на паравоенните части като условие за преговори. Те твърдят, че преговори и военни действия не могат да вървят едновременно.
В изявление говорителят на CPI (Маоисти) Абхай казва:
„Правото на живот, гарантирано от индийската конституция, се смачква именно от правителството... От една страна нашата партия се опитва да започне безусловен диалог, от друга страна продължаващите убийства на маоисти и племенни жители правят мирния процес безсмислен.“
Активистите изразяват тревога за положението на племенните общности.
Сони Сори, социална активистка от Бастар, вярва че държавата трябва да поеме инициативата за мирни преговори.
„От една страна правителството е предложило диалог, но днес същото е превърнало Бастар във военна зона“, казва тя.
„С оглед начина, по който протичат тези операции, правителството трябва да ги спре, да създаде условия за диалог и да предприеме истински мерки за започване на мирни преговори.“
Правозащитници, учени и студенти са били подлагани на репресии по подозрение за симпатии към наксалите. Професор от Делхийския университет, инвалидизиран на 90%, Г.Н. Сайбаба, бе хвърлен в затвора заради подозрения в подкрепа към маоистите. Пред октомври той почина - няколко месеца след като бе оправдан от върховния съд след десетилетие в затвора.
Но щатският министър-председател Сай заявява, че няма да има никаква снизходителност по този въпрос. „Изкореняването на наксалите не е просто кампания, а мисия за сигурното бъдеще на Бастар и Чатисгарх“, казва той.
Some profound quotes by Kanu Sanyal - Founder of the Naxalbari Movement- that every ideological zealot must read!
— Sensei Kraken Zero (@YearOfTheKraken) August 21, 2024
He died a broken man, lonely and depressed, and ended his life through suic*de.
A Thread~
[Source: Bappaditya Paul, biographer of Kanu Sanyal] pic.twitter.com/DI8Jz252Eg
- Намалява ли подкрепата за маоистите?
През 2011 г. тогавашният главен директор на полицията в Чатисгарх Вишваранжан оценява броя на въоръжените маоисти на около 10 000 души и още 40 000 членове на милиции в региона Бастар. Точните данни е трудно да се установят.
Бунтовниците успяват да осъществят смъртоносни атаки срещу силите за сигурност – през 2010 г. убиват 76 паравоенни в засада в гората в Чатисгарх. Три години по-късно, при друга засада, загиват десетки, включително лидерът на Конгреса, основател на Salwa Judum.
Настоящият генерален инспектор на Бастар Сундаррадж предполага, че са останали около 1 000 въоръжени маоисти и още 15 000 свързани с тях.
Вътрешни отчети на маоистите признават за намаляване на новобранци, по-малки групи и недостиг на боеприпаси. От 40 членове на централния комитет и политбюро свободни са само 18 – останалите са загинали или арестувани.
Междувременно силите за сигурност се разрастват, създават нови лагери, подобряват разузнаването и обучението, а зоните под маоистки контрол намаляват.
„Докато правителството води кампания срещу наксалите, активно работим и по проекти за развитие“, казва главният министър Вишну Део Сай.
Бившият DGP Вишваранжан твърди, че маоистите са отслабени в Чатисгарх, но са се разширили в съседния Мадхя Прадеш.
„Дори и ако бъдат елиминирани от Бастар, маоизмът като идеология не може да бъде победен само с насилие“, казва той пред Al Jazeera.
„Докато изграждаме общество върху икономическо неравенство, идеологията може да се появи в нова форма.“
В защита на политиките си министър-председателят Сай казва:
„Сигурността и развитието вървят ръка за ръка. Докато водим антимаоистка кампания, активно работим и по проекти за развитие.“
As a land dispute broke out between peasants, led by Kanu Sanyal, a middle class radical, and landlords in Naxalbari, West Bengal, the area gave its name to a whole movement and indeed became a shorthand for revolution in India. pic.twitter.com/iZDBSgOE6k
— रवि ravi (@Ravi3pathi) May 21, 2025
- Дали истинската битка е за желязната руда?
Маоистите често се позовават на експлоатацията на природни ресурси, особено чрез концесии за добив, дадени на международни корпорации, и на изселването на местни общности, като причини да поемат оръжие в минерално-богатите райони на страната. Хиляди адиваси са били изгонени от домовете си, а местната природа е силно увредена от минна дейност.
От общо 51 концесии за добив в Бастар, 36 са държани от частни фирми, включително световния стоманен гигант ArcelorMittal.
Бившият депутат и племенен водач Маниш Кунджам също е на мнение: „Истинският проблем е желязната руда.“
Според индийското правителство 19% от разкритите залежи на желязна руда в страната са в Чатисгарх, основно в Бастар.
Чатисгарх осигурява 18% от приходите от жп превози в Индия, главно заради транспортиране на минерали — и тази стойност расте.
Кунджам обяснява, че когато през 2005 г. корпорациите Tata и Essar стартират проекти за добив на желязна руда, държавата започва Salwa Judum, евакуирайки 644 села под предлог на страх от маоисти. Изселени са най-малко 350 000 души. Въпреки това, поради силната съпротива на племето, компаниите са принудени да се изтеглят.
„Изводите от този провал доведоха до създаване на лагери на силите за сигурност в минните зони, с цел ново добиване на руда“, казва той.
„Без одобрението на селските съвети добивът не може да започне. Ако адиваси протестират, биват обявени за маоисти или техни симпатизанти и съответно преследвани.“
По-детайлен анализ показва, че повечето лагери действително са около минни зони. В минната „лента“ на Бастар има по един войник на всеки девет племенни жители. Много от тези лагери се финансират от минни компании.
Но главният министър Сай вярва, че минералните ресурси в племенните райони трябва да се използват.
„Животът на племенните жители ще се промени с началото на минното дело и индустриалната дейност“, казва той. Сай се похвали, че Чатисгарх е на второ място сред индийските щати по добив на минерали (след Одиша), с приходи от близо 14,19 млрд. рупии (1,71 млрд. долара) миналата година.
Тази година правителството е предоставило 48 големи минни блока на частни компании.
Но масовата бедност и липсата на основни здравни услуги компрометират твърденията на властите.
Нетам, племенният лидер, отбелязва, че детската смъртност в щата е почти 38 на 1000 живородени, в сравнение с индийската норма – 28 на 1000.
В Бастар, казва той, бедността е 80%.
Говорителят на опозиционната партия Конгрес Сушил Ананд Шукла твърди, че под претекст на минното дело се подготвя тоталното изселване на племенните общности от Бастар.
„Днес Бастар е на прага на война и отговорите не могат да се търсят назад във времето. Държавата трябва да спре да се подчинява на корпоративни и минни гиганти за сметка на изкореняването на адиваси“, казва той.
„Идеята да се генерират приходи за сметка на живота на племенните жители е опасна и противоконституционна“, добавя той пред Al Jazeera.
